Тайният орден
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #12
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-263-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайният орден». Краткое содержание книги:
Шефът по сигурността кимна важно.
— Тялото ѝ беше намерено рано тази сутрин на Джекил Айлънд, на около четирийсет и пет минути от лятната ѝ къща на Сий Айлънд, Джорджия.
— Как получихте копие от снимката? — попита Харват, докато я разглеждаше.
— Имаме известно влияние тук.
— Някаква представа защо са отрязали ушите ѝ? — обади се Карлтън. — Да не е чула нещо, което не е трябвало?
— Доколкото знаем, знакът сочи точно в обратната посока. Някой май е решил, че не е слушала както трябва.
— Имате ли по-ясна снимка на табелката със знака на шията ѝ?
Джейкъбсън извади друга снимка от папката си и я плъзна през масата. Харват я вдигна, а Стареца извади очила от горния си джоб. Още неуспял да ги сложи, той чу как Харват шумно издиша.
— Какво е това?
Харват подаде на шефа си увеличена снимка на знака върху табелката на шията на мъртвата. На него бяха нарисувани череп и кръстосани кости с корона над тях. Образът беше зацапан с кръв, като че ли кървящите пръсти на жертвата бяха минали през него. Карлтън прочете на глас изписаните отдолу думи:
— Дървото на свободата трябва да се подхранва от време на време с кръвта на патриоти и тирани. — Вдигна очи и добави: — Чувал съм това и преди. Кой го е казал?
— Томас Джеферсън — отвърна Харват.
— Точно така — потвърди шефът на сигурността. — Смятаме, че имаме работа с екстремистка група, насочила дейността си срещу Федералния резерв.
— Какво означават буквите отдолу? С.Н.С.?
— С.Н.С. е съкращение с множество значения — скорост на светлината например. Може да означава всичко.
Старецът смени тактиката и зададе друг въпрос:
— Доколкото е известно, госпожа Маркорт е била отвлечена от дома си, нали?
— Това разбрахме по думите на съпруга ѝ. Да.
— Той има ли някакви подозрения, някаква идея кой би могъл да я отвлече и защо?
— Не — отвърна шефът по сигурността — Той и трите им деца вече спели. Клер останала да допие виното си. Няма следи от нахлуване с взлом. Обичала да седи до късно край басейна. Предполагаме, че е била там, когато са я нападнали и отвлекли.
— Но защо да я отвеждат до Джекил Айлънд?
— Почти сигурни сме, че знаем защо. Джекил Айлънд е мястото, където е изготвен първоначално Законът за федералния резерв — още през 1910 година на поредица от тежки заседания. Няма да го узнаете, ако слушате смахнатите привърженици на конспиративните теории. Според тях срещите са били само сборища в прослава на дявола с жертвоприношения на животни.
— Много лошо — каза Харват, усетил колко жизненоважен е този въпрос за шефа по сигурността.
— Дали заседанията са били секретни по един или друг начин? Естествено, че са били. Предвид деликатността на задачата им, нищо чудно да е било така. Ако аз бях техният директор по сигурността тогава, щях да ги посъветвам да направят точно това, което са направили, и да стоят колкото е възможно по-далеч от радиолокационните уреди. Пазим в тайна много от оперативните си дейности, защото се налага заради сигурността, но това само подстрекава лудите. Нямате представа какви огромни неприятности си имаме с тези хора. Не минава и ден, без да се сблъскаме с каша, забъркана от тях.
— Мога да си представя — увери го Стареца и добави следващ въпрос: — Имало ли е искания за откуп?
— Не сме сигурни — отвърна шефът по сигурността и плъзна друга снимка през масата. — Намерихме и това на местопрестъплението.
Беше снимка на отрязаните уши на Клер Маркорт, поставени от двете страни на чудновата бележка, на която се четеше:Настъпи утрешният ден, който лошите икономисти ни караха да пренебрегнем.
Харват сложи снимката на ушите с бележката до увеличената снимка на знака. Почеркът беше един и същ.
— Имате ли представа какво означава?
— Предполагам, някой не одобрява начина, по който Резервът третира икономиката. Това е само приблизителен цитат от един мъртъв икономист на име Хенри Хазлит.
Харват се усъмни, че е само цитат. Очевидно беше от съществено значение за онзи, който го беше написал. Сложи снимката на Клер Маркорт от местопрестъплението до другите две и попита:
— А местната полиция? Имат ли някакви улики, които да отведат някъде? Свидетели? Снимки от охранителни камери?
— Нищо — отвърна шефът по сигурността. — Който го е сторил, се е постарал да не остави следи.
И той не можеше да повярва, че е така. Доказателства винаги оставаха. Въпросът беше само дали си достатъчно добре обучен, за да ги откриеш. Харват разглежда внимателно снимките още няколко минути, след което отбеляза:
— Не съм съвсем сигурен защо сме тук. ФБР трябва вече да са проучили всичко.
Усети как Стареца настръхна до него, но му беше все едно. Въпросът трябваше да бъде зададен.