Тайният орден
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #12
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-263-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайният орден». Краткое содержание книги:
Когато завърши с пълно отличие Университета на Южна Калифорния, той постъпи във военноморските сили, а после беше приет в Основния отряд за подводно унищожаване — ООПУ. Това беше най-тежкото изпитание, преживяно от Харват до този момент, но мисълта, че щом баща му е успял, значи ще успее и той, го тласкаше напред.
Спортната смелост и желязната решителност му донесоха успех. Той завърши първи в курса и беше назначен като тюлен в Екип две, наричан още „Полярните тюлени“, където отличното владеене на ските се оказа от изключителна полза.
Харесваше колегите си от Екип две, но там липсваше активността, която би му донесла удовлетворение, и той подаде молба да бъде преместен в прочутия Екип шест на тюлените.
Вече си беше създал някакво име, но въпреки това в Екип шест бяха особено придирчиви към онези, които биваха допускани да се влеят в редовете им. Колкото и да не искаха да го признаят другите тюлени, Екип шест си беше отделна класа сам по себе си.
Това беше една от най-елитните организации в света и една от тези с най-труден достъп. Необходимо бе да докажеш не само че си заслужил да бъдеш там, но и че го желаеш повече от всичко на света. Членският състав на „Екип шест“ не правеше нищо, за да облекчи положението. Всъщност те полагаха всячески усилия да накарат Харват да се откаже. Трудът им се оказа напразен. В средата на проверка за издръжливост той направи така, че никой да не издържи до края, и те осъзнаха, че или ще се присъедини към тях, или ще умре от старание да го постигне, ето защо прекратиха „прослушването“. Скот Харват беше спечелил пробното изпитание и завоюва място в редиците им.
Владеенето на чужди езици не беше сред качествата, с които тюлените можеха да се похвалят, но талантът на Харват да учи езици беше открит скоро и поощрен. Пратиха го на курсове го всички езици, към които бе проявил интерес или знаеше поне малко, в това число арабски и руски.
Постиженията му като тюлен от Екип шест привлякоха вниманието на Сикрет Сървис и го назначиха в Белия дом като консултант при специалистите им го антитероризъм. Тогавашният президент на страната разбра, че той притежава особен набор от качества, които биха били от по-голяма полза за държавата, ако се приложат в областта на силите за нападение. Така Харват беше включен в изпълнение на свръхсекретна програма, ръководена тайно от Департамента по национална сигурност. Това беше един от най-агресивните проекти с най-отдалечен във времето стратегически замисъл, разработван от САЩ. Щом като терористите отказваха да играят по правилата, Харват щеше да постъпва като тях. Хвърлен беше безмилостно срещу тях.
Когато правителството се смени, програмата на Харват беше спряна, а той освободен. Точно тогава го пое Стареца и насочи обучението му към ново, по-високо равнище. Професионалният разузнавач научи младия мъж на всичко, което знаеше. После го изпрати да се обучава заедно с най-добрите стрелци, рамо до рамо с бойни инструктори, следователи и бивши шпиони, дори и специалисти по черна и други видове магии. Когато обучението приключи, Харват беше станал един от най-опасните оперативни работници от силите за борба против тероризма и на разузнаването, занимавали се някога с този занаят. Накратко, той беше хищник на хищниците — животното, привнесено от горния край на хранителната верига, което ловува, но то самото е толкова опасно, че малцина дръзват да го подгонят.
Така или иначе, Харват беше прекарал последните няколко години в благоговение пред Стареца. Независимо от видяното и стореното през кариерата си той чувстваше, че никога няма да достигне нивото на Карлтън.
— И така, в напрежение ли ще ме държиш, или ще ми кажеш какво гледаме? — попита Стареца.
Харват се засмя.
— Какво смешно има? — погледна го Карлтън.
— Тъкмо си представях, че в престижен университет като „Браун“ с всеобхватен основен предмет като „Западна цивилизация“ щеше да си научил поне малко за Закона за таксовите марки.
12. глава
— Законът за таксовите марки е свързан с данъка върху всеки лист хартия, отпечатан в Колониите — вестници, разрешителни, юридически документи, всичко възможно, дори и картите за игра. Англичаните твърдели, че той е необходим, за да се покрият разходите за хилядите военни, които те са изпратили да защитават задните врати на Колониите в близост до Апалачите. Заселниците хранели по-голям страх от нашествениците от граничната област.