Тайният орден
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #12
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-263-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайният орден». Краткое содержание книги:
— А, Уилям — обърна се Луис към мъжа на прага, стиснал папка под мишница. — Благодаря ти, че се присъедини към нас. Това е Уил Джейкъбсън, нашият директор по сигурността — представи той новодошлия.
Джейкъбсън беше едър мъж в края на петдесетте. Имаше спортно телосложение, мускулите на ръцете му изпъкваха под ръкавите на възтесния морскосин костюм. Сребристобялата му коса беше грижливо сресана, кафявите очи бяха тесни като цепнатини. Движеше се със самочувствието на важна особа.
Щом се здрависаха, всички седнаха и Луис подкани Джейкъбсън да поеме председателството на срещата.
— Благодаря, господин Луис — каза Джейкъбсън и погледна към двамата посетители. — Както вероятно сте разбрали, преди една седмица председателят на федералния резерв Уолъс Сойър почина.
— Как е умрял? — попита Харват.
Джейкъбсън, който не обичаше да го прекъсват, го стрелна с поглед.
— Инфаркт.
— Потвърдена ли е причината за смъртта?
— Да, от съдебен лекар. Макар да не беше известно на пресата, председателят Сойър, който беше на шейсет и шест години, имаше сериозно сърдечно заболяване.
— Къде се е намирал в този момент?
— Разбирате, че не са ви довели тук, за да разговаряме за председателя Сойър — заяви Джейкъбсън с очевидно раздразнение.
Луис вдигна ръка, за да успокои директора по сигурността.
— Няма проблем, Уил. Моля, отговори на въпросите им.
Джейкъбсън пое дълбоко въздух, после го издиша.
— Излизал е от ресторант в Бетесда заедно с жена си.
— С охрана ли е пътувал?
— Да. Била е с него същата вечер — отговори той и зачака следващи въпроси. Такива не последваха и той продължи: — След смъртта на председателя мястото му беше временно заето от заместник-председателя.
— И това е господин Луис?
Мънро Луис поклати глава.
— Не, аз не съм заместник-председател. Аз се отчитам пред Съвета на директорите и съдействам при контрола на оперативната дейност. Постът ми е директор по оперативната дейност.
Харват погледна Карлтън, а после отново Луис.
— Моля за извинение. Организационната структура е малко объркваща.
— Всичко е наред — засмя се Луис. — Чак толкова сложна не е. Съветът на директорите се състои от седем души, всички назначени от президента на САЩ и утвърдени от Сената. Техният мандат е четиринайсет години. От тези седем души президентът избира един председател и един заместник-председател.
— Президентът назначавал ли е председател, който не е от състава на Съвета на директорите?
— Да, има такъв прецедент.
— Значи може да избере и вас например?
— Предполагам, всичко е възможно — засмя се Луис, — но не става така. Председателят се избира измежду членовете на Съвета на директорите.
— И какви са техните отговорности? — попита Харват.
— Контролират дванайсетте регионални банки на федералния резерв.
— Които с какво по-точно се занимават?
— Представляват дванайсетте окръга, на които федералният резерв е разделил страната. Работата им е да съдействат в осъществяването на монетарната политика, установена от Комисията за свободния пазар към Федералния резерв. — Луис забеляза, че очите на Харват се изцъклиха като лишени от живот. — Основната задача на Комисията за свободния пазар е да установява лихвените проценти и да търгува с държавните парични средства. Освен това тя контролира и продажбите и покупките от страна на федералния резерв на държавните ценни книжа на САЩ. Казано по-просто, окръжните банки на федералния резерв работят за регулиране на дейността на банките в своя район. Стана ли малко по-ясно?
Всъщност не, помисли си Харват, но не искаше да изглежда по-глупав, отколкото се чувстваше.
— Разбрах — излъга той, давайки си сметка, че в най-скоро време ще влязат в областта на неговата специалност. — Моля, продължете.
— Погледнато от девет хиляди метра височина, това е всичко.
— И малко след като председателят Сойър е починал, вашите първи петима кандидати за неговия пост са изчезнали, а един от тях тази сутрин се оказва мъртъв.
Луис кимна.
— Сякаш някой иска да ви изпрати послание.
— Можеш да го повториш пак — отвърна Джейкъбсън и извади една снимка от папката си, която подаде през масата.
10. глава
Полицейската снимка бе запечатала ужасяваща картина на обезобразена и явно пребита до смърт жена. Лежеше върху подредени един до друг дънери, ушите ѝ липсваха, през врата беше провесена табелка с някакъв знак.
— Това ли е Клер Маркорт? — попита Стареца с глас, изпълнен с жалост към младата жена.