Тайният орден

Харват и Карлтън се ръкуваха с него.

— Благодаря, че се отзовахте така бързо — каза той. Погледна Харват и додаде: — Особено вие. Надявам се, че самолетът е бил удобен.

— Повече от удобен. Благодаря — отвърна Харват. Застанал по-близо сега, той установи, че мъжът е претърпял лека козметична хирургическа интервенция — ботокс или някакъв лифтинг, опънал кожата на лицето му. Харват не беше привърженик на козметичната хирургия за мъже. Някои се задоволяваха с малко, но имаше и такива, които не знаеха кога да спрат, и лицата им накрая изглеждаха така, сякаш са видели повече ножове, отколкото скарата в японските ресторанти „Бенихана“.

Луис бе придружен от трима яки охранители в тъмни костюми. Харват забеляза поне още двама във фоайето с въртящи се като на винт глави, които запечатваха всеки човек и всяко движение в подобното на пещера помещение.

— Конферентната зала ни чака — каза Луис. — Да се качим.

Карлтън кимна и човекът на федералния резерв ги поведе нагоре. По пътя разказваше за различни моменти от историята на Резерва, запечатани на снимки по стените, с две думи — водеше любезен разговор. Познаваше организацията добре, защото беше работил тук повече от две десетилетия. Пътят му във федералния резерв беше започнал с цитат от Карл Маркс, на който беше попаднал като ученик в гимназията:Парите играят най-важната роля при определяне хода на историята.

Мънро Луис беше срамежливо слабовато момче от скромно потекло и с големи амбиции. Не беше от тези, които стават капитани на футболния отбор или повеждат мъже в бой. Такива умения не притежаваше. Силата му не беше в мускулите или в характера, а в неговия ум.

Беше запален читател и книгите бяха негово убежище. Докато хората отстрани го виждаха като идеален кандидат за академична кариера, той знаеше, че науката е твърде тясно поле за изява за него. Човек не влияе на хода на историята от университетския кампус. За да въздействаш на хода на историята, трябва да си в епицентъра на мястото, където тя се създава. За него този епицентър беше федералният резерв.

Щом стигнаха в конферентната зала, той пусна гостите си да влязат пред него и даде знак на охраната да остане отвън.

Влязоха в огромна правоъгълна зала с дълга почти девет метра махагонова маса в центъра. Едната стена бе почти цялата заета от голяма мраморна камина, а над масата висеше пищен полилей, който, изглежда, тежеше поне петстотин килограма.

— Мисля, че предвид създалата се ситуация, охраната е необходима предпазна мярка — отбеляза Луис, докато затваряше вратата, и пристъпи към Харват и Карлтън, — но с това трябва да се свикне.

— Винаги е по-добре да я имаш, вместо да ти потрябва — съгласи се Харват.

— Наистина — отвърна Луис. — Може ли да ви предложа, господа, по чаша кафе?

Старият шпионин и неговият помощник поеха порцелановите чаши с чинийки и се присъединиха към Луис на дългата заседателна маса, украсена тук-там с дърворезба. Вече издърпваха столовете си, когато на вратата се почука и след миг тя се отвори.