Тайният орден

— Какво ми показваш тук? — попита той.

— Знаме с девет вертикални ивици — пет червени и четири бели — отговори Харват, разпери пръстите на дясната си ръка върху масата и бавно ги придърпа към себе си, както Клер Маркорт бе плъзнала пръстите си по табелката.

— Мислиш, че ивиците, оставени от кървавите пръсти на жената, приличат на знамето?

— Не знам. Ти ми кажи.

Известно време Карлтън мълча, проучвайки двете изображения.

— Мисля, че е протегнала ръка — раздразнен отново каза той.

— Може и така да е — съгласи се Харват и отмести полицейската снимка, за да се види надписът под знамето. — А как ти се струва това?

Стареца се наведе напред и се втренчи в написаното.

— Почакай — каза той и извади очилата си от горния си джоб. — Надписът показва, че това е знамето на „Синове на свободата“. — След частица от секундата направи връзката — С.Н.С. — „Синове на свободата“.

Харват се отпусна назад и доволно отпи дълга глътка от бирата си.

— Кои са те?

— Първата организирана съпротива в Америка — отговори Харват, остави бутилката на масата и разлисти няколко страници от книгата. — Група патриоти, вдъхновени от убеждението, че Законът за таксовите марки е тираничен, се съюзяват, за да се противопоставят на британското потисничество. Най-прочутата им операция е едно от събитията, които харесвам най-много — Бостънското чаено парти.

Старият разузнавач помълча известно време, мислейки за един от най-великите моменти в историята на Америка, сетне заключи:

— Смяташ, че стоящите зад сегашното убийство искат да ги възприемат като вид съвременно движение на „Синове на свободата“.

— Точно така — потвърди Харват и посегна към последната книга. Отвори я и попита: — Чувал ли си за Бунта на белия бор?

Карлтън поклати глава.

— Сред причините Великобритания да се превърне в една от най-мощните империи в света е тази, че е била господар на моретата — чрез военния си флот и чрез търговските съдове. Строили са кораби с невероятна бързина, а белият бор се смятал за най-добрия дървен материал за направата на високи мачти, състоящи се само от един дървесен ствол. И тъй като на Британските острови вече почти не останали насаждения от бял бор, те прокарали закон в Колониите, според който се забранявало там да секат дървета от този вид с диаметър над трийсет сантиметра. Това вбесило мнозина колониални дървосекачи, строители и собственици на дъскорезници. Голяма част направо пренебрегвали закона. Станало дори много модерно да натриеш носа на британците, като поставиш подова настилка у дома от бял бор и покажеш, че дъските са поне трийсет сантиметра широки, та дори и повече.

— Какво общо има това с дървените трупи, на които бе намерена Клер Маркорт?

— Виждаш ли стрелката, изписана с тебешир тук? — посочи Харват най-широкото парче дърво на снимката.

Стареца погледна и кимна с глава, заслушан в разказа на Харват.

— Когато Короната изпращала своите надзиратели на кралските гори на проверка, всички дървета, за които било установено, че са отсечени в нарушение на постановлението, били обозначавани с голяма, дебело изписана стрелка точно като тази на снимката. Всеки, за когото се установяло, че притежава бял бор, смятан за собственост на Короната, бил глобяван солено.