Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
С надеждата за република и бягството на краля, с провъзгласяването на Каталонската република и нестабилните отношения с централното правителство, Барселона мина от сепия в сиво и хората ходеха по улиците с ръце в джобовете, когато беше студено, но се поздравяваха, черпеха се по цигара и се усмихваха, ако трябва, защото имаше надежда; не беше ясно за какво, но беше надежда. Феликс Ардевол, без да се вълнува дали е сепия, или сиво, заминаваше и се връщаше от път с ценната си стока с една-единствена цел: да увеличи богатството си от предмети, които подклаждаха жаждата му не толкова на колекционер, колкото на събирач. Дали светът наоколо беше в сепия, или в сиво, му беше все тая. Виждаше само това, което му помагаше да трупа. Затова погледът му се спря на доктор Адриа Боск, изтъкнат палеограф от Барселонския университет, на когото се носеше славата на учен, способен без колебание да определи точната възраст на предметите. Установиха връзка, много ползотворна и за двамата, и Феликс Ардевол стана чест посетител в кабинета на доктор Боск в университета, до такава степен, че някои от преподавателите, негови асистенти, започнаха да го гледат накриво. Самият Феликс Ардевол предпочиташе да се среща с доктор Боск в дома му, а не в университета. Не за друго, ами защото му беше неудобно да престъпи прага на онази сграда. Можеше да срещне някой състудент от Грегорианския университет; освен това там имаше двама професори, духовни лица, които бяха учили заедно с него в семинарията във Вик и можеше да им се види странно, че посещава толкова често прочутия палеограф, можеха да го попитат най-чистосърдечно с какво се занимаваш, Ардевол? Или пък, зарязал си всичко заради една жена, така ли? Зарязал си блестящо бъдеще със санскрит и теология, провалил си всичко заради женски истории? Така ли? Много се говори за това. Само ако знаеш какви приказки се изприказваха, Ардевол! Какво стана с прословутата малка италианка?
60 Мигел Примо де Ривера (1870–1930) – испански военен и политически деец; през 1923 г. извършва държавен преврат и установява авторитарен режим; потиска сепаратисткото движение в Каталония. – Б. р.
61 Голямата Лола (кат.). – Б. пр.
62 Става дума за Втората република, провъзгласена през 1931 г. – Б. р.
* * *
Когато Феликс Ардевол каза на доктор Боск искам да говоря с теб за дъщеря ти, тя вече от шест години се заглеждаше в господин Феликс Ардевол всеки път, когато дядо Адриа го приемаше вкъщи; обикновено тя отваряше вратата. Малко преди да избухне Гражданската война63, вече навършила седемнайсет години, тя започна да осъзнава, че й харесва начина, по който господин Ардевол сваля шапка, за да я поздрави. Винаги й казваше „как си, красавице?“ Ставаше й много приятно. Как си, красавице. Толкова приятно, че даже взе да се заглежда в цвета на очите на господин Ардевол. Наситено кафяви. Направи й впечатление и английската лаванда, в чийто дъх се влюби.
Но настанаха тежките времена, трите военни години; Барселона вече не беше нито сепия, нито сива, а с цвета на огъня, на тревогата, на глада, на бомбардировките и на смъртта. Феликс Ардевол отсъстваше по цели седмици във връзка с тайни пътувания, а в университета занятията продължаваха въпреки надвисналата заплаха, осезаема във всички зали. По-късно, когато се установи едно крехко спокойствие, Франко подложи на чистка повечето преподаватели, които не бяха емигрирали, и университетът започна да говори на испански64 и да излага на показ невежество без комплекси. Но бяха останали островчета като катедрата по палеография, поради това, че победителите я намираха за маловажна. Така господин Феликс Ардевол поднови посещенията си с още повече материал в ръце. Двамата класираха, датираха, удостоверяваха автентичност, а Феликс продаваше стока в цял свят и печалбата беше за двамата, благословен доход във време на крайна оскъдица. А оцелелите от франкисткия погром професори продължаваха да гледат с лошо око търговеца, който се разхождаше из факултета, сякаш той преподаваше там. Из факултета и в дома на доктор Боск.
По време на войната Карме Боск почти не беше го виждала. Но след края й господин Ардевол отново започна да посещава баща й и двамата се затваряха в кабинета, а тя отново ставаше малко странна и казваше Лола Чика, сега не мога да изляза да купувам сандали, а Лола Чика знаеше, че причината беше присъствието на господин Ардевол, отдаден на разговори за стари книжа с господаря; подсмихваше се и казваше както желаеш, Карме. Тогава баща й, почти без да го обсъжда с нея, я записа в наскоро възстановения Институт по библиотекарство и трите години, които прекара там, съвсем близо до тях, защото живееха на улица „Анжелс“, бяха най-щастливите в живота й. Там намери приятелки и заедно се заклеха, че няма да престанат да дружат, дори в живота им да настъпят промени, да се оженят, и т.н., но никога повече не ги видя, нито дори Пепита Масриера. Започна работа в университетската библиотека, разнасяше книги с количка и се стараеше, без особен успех, да имитира навъсената физиономия на госпожа Канямерес, срещна два-три пъти господин Ардевол, който случайно ходеше много по-често в онази библиотека и й казваше как си, красавице, тъгуваше за своите състудентки, най-много за Пепита Масриера.