Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Казах, не ме карай да те наказвам.
Черния орел отсъди, че всичко това е много несправедливо и така заяви пред шерифа и мен. И за да не умра от скука и най-вече за да не ме накажат, започнах да се упражнявам с арпеджите на цигулката, които имат предимството, че са сложни за изпълнение и затова е много трудно да постигнеш добро звучене. На мен звукът на цигулка никак не ми харесваше, докато не се запознах с Бернат. Зарязах упражнението по средата.
– Татко, може ли да посвиря на сторионито58?
Баща ми вдигна глава. Както винаги, разглеждаше с лампата лупа някакъв доста странен лист хартия.
– Не – отговори. И ми посочи това, което беше на бюрото. – Виж колко е хубав.
Беше един много стар ръкопис с кратък текст на непозната за мен азбука.
– Какво е това?
– Откъс от Евангелието от Марка.
– Ама на какъв език?
– Арамейски.
Чу ли, Черни орльо? Арамейски! Арамейският е много древен език. За папируси и пергаменти.
– Нали мога да го науча?
– Като му дойде времето. – Каза го със задоволство, това много му личеше на баща ми, понеже, общо взето, се справях добре, той, нали така, се гордееше с умния си син. Опитах се да се възползвам от благоразположението му:
– Може ли да посвиря на сторионито?
Феликс Ардевол го погледна мълчаливо. Отмести лупата. Адриа тропна с крак.
– Само веднъж. Моля те, татко...
Бащата, когато се ядоса, гледа страшно. Адриа издържа погледа му само няколко секунди. После се принуди да сведе очи.
– Не знаеш ли какво означава не? Niet, nein, no, ez, non59, ei, nem. Чувал ли си това?
– Еi и nem?
– Фински и унгарски.
На излизане от кабинета Адриа се обърна и ядосан заплаши:
– Тогава няма да уча арамейски.
– Ще правиш каквото аз ти казвам – предупреди го баща му със студенината и спокойствието на човек, уверен, че винаги се прави това, което той каже. И отново се зае със своя ръкопис, с арамейския и лупата си.
Този ден Адриа реши да води двойствен живот. Вече си имаше тайни скривалища, но реши да разшири нелегалната зона. Постави си голяма цел: да разбере комбинацията на сейфа и когато баща му не е вкъщи, да се упражнява със сторионито – никой няма да му обърне внимание. И да го прибере в калъфа и в сейфа навреме, за да заличи следите от престъплението. За да не забележи никой нищо, отиде да учи арпеджите и не каза нищо нито на шерифа, нито на вожда арапахо, отдали се на следобедна дрямка върху нощното шкафче.
56 Южняшки (фр.). – Б. пр.
57 Увеселителен парк, разположен на едноименния връх, най-високата точка на Барселона. – Б. р.
58 Сториони – цигулка на Лоренцо Сториони (1751–1816), считан за последния лютиер от Кремонската школа. – Б. пр.
59 „Не“ на руски, немски, испански, баски, френски. – Б. пр.
4
Винаги си спомням баща ми като възрастен човек. Докато майка си беше майка. Жалко, че не ме обичаше. Адриа знаеше само, че дядо Адриа я беше възпитавал така, както обикновено правят мъжете, които, овдовели много млади, с малко дете на ръце, се оглеждат наоколо, дано някой им предложи ръководство с упътвания как да включат малкото създание в своя живот. Баба Висента починала много млада, когато майка е била на шест години. Ако тя имаше макар и неясен спомен за нея, то аз помнех само две нейни снимки: едната от сватбата й, в студиото „Кариа“, и двамата много млади и привлекателни, но облечени точно като за снимки в студио, и една друга, баба с майка на ръце и с една прекършена усмивка, сякаш е знаела, че няма да види първото й причастие, и се пита защо на мен ми се пада тази участ, да умра толкова млада и да бъда само една снимка в цвят сепия за моя внук, който, по всичко изглежда, е дете чудо, но аз никога няма да го видя. Майка е расла сама. Никой не я е завел на Тибидабо и може би затова не й минаваше през ума, че аз искам да знам какви са тия одушевени автомати, които, така разказват, като им сложиш една монета, се движат магически и приличат на хора.
Майка е расла сама. През двайсетте години, когато убивали по улиците, Барселона е била в цвят сепия, а диктатурата на Примо де Ривера60 изпълвала с горчивина очите на барселонците. Така че дядо Адриа разбрал, че дъщеря му расте и трябва да й обяснява неща, които той самият не познавал, тъй като нямали връзка с палеографията, и приел да живее в дома му дъщерята на Лола, доверената прислужница на баба Висента, която продължавала да се грижи за къщата от осем сутринта до осем вечерта, сякаш господарката й не била умряла. Дъщерята на Лола, две години и половина по-голяма от майка, също се казвала Лола. Майката наричали Лола Гран61. Горката жена починала, преди да види идването на републиката62. На смъртното си легло предала този завет на дъщеря си. Казала й да се грижи за Карме както за своя живот и Лола никога не се отдели от майка. Докато не напусна къщата. Двете Лоли се появяваха и изчезваха от къщи, когато някой умираше.