![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
– Болна си.
Вдигнах очи към тези на Кларксън, но веднага ги отдръпнах.
– Не, просто се чувствам по-отпаднала от обичайното.
– Отслабнала си.
– Казах ви, от умора е.
Той блъсна с юмрук по масата и аз подскочих, вдигайки трескав поглед към лицето му. Нехаещото ми сърце не знаеше как да откликне.
– Не си уморена. Измъчваш се – заяви твърдо той. – Разбирам защо, но трябва да го преглътнеш.
Да го преглътна? Да го преглътна?
Очите ми плувнаха в сълзи.
– Как може да сте толкова безсърдечен, когато знаете какво преживявам?
– Безсърдечен? – изплю той. – Правя ти услуга, опитвам се да те измъкна от дупката, в която си попаднала. Ще се убиеш, ако продължаваш така. И какво ще докажеш с това? Какво ще постигнеш, Амбърли?
Колкото и сурови да бяха думите му, гласът му сякаш галеше името ми.
– Тревожиш се, че няма да имаш дете? Е, и? Ако си мъртва, няма да имаш никакъв шанс. – Той хвана чинията ми, все още пълна с шунка, яйца и плодове, и я бутна към мен. – Яж.
Избърсах сълзите от очите си и вперих поглед в земята. Стомахът ми се разбунтува дори при вида на храната.
– Много е мазно. Няма да го понеса.
Той ме доближи и попита с нисък глас:
– Какво би понесла?
Свих рамене.
– Хляб може би.
Кларксън се изправи и щракна с пръсти, привиквайки келнера.
– Ваше Височество – поздрави го той с дълбок поклон.
– Отиди до кухнята и донеси хляб за лейди Амбърли. Няколко вида.
– Незабавно, сър. – Той се обърна и излезе от трапезарията почти на бегом.
– И донеси малко масло, за бога! – провикна се след него Кларксън.
Обля ме още една вълна на срам. Сякаш не беше достатъчно, че провалях шансовете си с неща, независещи от мен, ами и се унижавах с такива, които зависеха от мен.
– Чуй ме – прикани ме тихо той. Съумях да вдигна очи към него. – Не прави така повече. Не се затваряй в себе си.
– Да, сър – пророних аз.
Той поклати глава.
– За теб съм Кларксън.
Вложих цялата си енергия, за да се усмихна.
– Трябва да си безупречна, разбираш ли? Трябва да си образцова кандидатка. Доскоро не намирах за нужно да ти го казвам, но сега ми се струва наложително: не давай на никого причина да се съмнява в пригодността ти.
Гледах го смаяно. Какво говореше? Ако разсъдъкът ми беше по-бистър, сигурно щях да попитам.
Прислужникът се върна за отрицателно време с поднос, отрупан с питки, кифлички и филии, а Кларксън отстъпи назад.
– До скоро! – Поклони се и си тръгна със сключени зад гърба си ръце.
– Това устройва ли ви, госпожице? – попита прислужникът и аз провлачих уморените си очи към храната.
Кимнах, взех една питка и отхапах от нея.
* * *
Странно е да откриеш колко си важен за хора, за които си смятал, че не си толкова важен. Или че бавният ти разпад може да има своето отражение върху друг човек.
Когато помолих Марта да ми донесе купа ягоди, очите ù се насълзиха. Когато се разсмях на една от шегите на Бианка, забелязах, че Маделин ахна от изненада, преди да се присъедини. А Кларксън...
Единственият друг случай, в който го бях виждала толкова разстроен, беше онази нощ, когато бяхме видели родителите му да се карат, а това ме беше навело на мисълта, че бурният му изблик на емоции беше израз на дълбоките му чувства към тях. Тревогата му по мен... е, не така си мечтаех да ми демонстрира привързаността си към мен. Но явно беше такъв човек.
Същата нощ, когато се пъхнах под завивките, си обещах две неща. Първо, щом Кларксън го беше толкова грижа за мен, трябваше да спра да гледам на себе си като на жертва. От сега нататък щях да участвам дейно в играта. Второ, повече никога нямаше да давам повод на Кларксън Шрийв да се разстройва така.
Светът му беше като буря.
Аз щях да съм спокойната ù сърцевина.
Девета глава
– Червено – настоя Едън. – Изглеждате зашеметяващо в червено.
– Но не трябва да е обикновено червено. Може би нещо по-тъмно, винено например. – Синдли извади друга рокля, много по-тъмна от първата.
Въздъхнах от възхищение.
– Тази ще е.
Нямах темперамента на някои от другите момичета и не бях Двойка, но започвах да си мисля, че имаше и други начини да изпъкна. Бях решила, че е време да спра да се обличам като принцеса и да започна да се обличам като кралица.
Не ми беше трябвало много, за да забележа, че между двете имаше тънка граница. Участничките в Избора носеха облекла с цветни мотиви и рокли от ефирни платове. Тези на кралицата от своя страна подчертаваха облика ù, бяха дръзки и внушителни. Моята личност не беше такава, но поне тоалетите ми можеха да са.