И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]

– Изчакай ме.

После си тръгна, без да погледне назад. Не че имаше нужда.

* * *

– Сигурна ли сте, че не искате нищо друго, госпожице?

– Да, Марта, благодаря. Нямам нужда от нищо.

Приглуших светлината в стаята си, но не съблякох роклята. Хрумна ми да изпратя някоя от прислужничките за десерт, но предположих, че вече е ял.

Не знам защо, но ме обливаше топлина, сякаш кожата ми се опитваше да ми каже, че тази вечер ще е важна за живота ми. Исках да е съвършена.

– Но нали ще изпратите някого да ме извика после? Не бива да оставате сама цяла нощ.

Пресегнах се да хвана ръцете ù и тя не се поколеба да ми ги подаде.

– Веднага щом принцът си тръгне.

Марта кимна и стисна ръцете ми, преди да излезе от стаята.

Изтичах в банята, пооправих косата си, измих зъбите си и подръпнах ролята си оттук-оттам. Трябваше да се успокоя. Всеки сантиметър от кожата ми беше пробуден, очакваше го.

Седнах пред масата, съсредоточавайки се върху пръстите, дланите, китките си. Лактите, раменете, врата. Опитвах да отпусна тялото си част по част. Естествено, всичко се обезсмисли напълно, когато Кларксън почука на вратата.

Не изчака отговора ми. Направо влезе. Станах, за да направя реверанс, но видях нещо в очите му, което ме обърка. Гледах го как прекосява бавно стаята, вторачил поглед в мен.

Сложих ръка на корема си, мъчейки се да укротя пеперудите, развилнели се вътре. Те обаче отказваха да ми се подчинят.

Без да каже и дума, той вдигна ръка до бузата ми, отмести косата ми назад и опря пръсти в брадичката ми. На лицето му изплува загадъчна усмивка и той се приведе към мен.

През годините си бях представяла стотици първи целувки с Кларксън. Очевидно мечтите ми бяха твърде скромни.

Той пое контрол върху тялото ми, притискайки ме към себе си. Очаквах да допусна някоя неловка грешка, но незнайно как ръцете ми се озоваха в косата му, вкопчиха се в него, както той се беше вкопчил в мен. Тялото му се преви напред, а моето последва извивката му, изненадвайки ме приятно с начина, по който се допълвахме.

Изживявах истинско щастие. Изживявах любов. Това бяха думи, за които само бях чувала и чела, а сега... сега научавах и значението им.

Когато накрая се откъсна от мен, в стомаха ми вече нямаше подивели пеперуди, нито нервни тикове. По кожата ми пулсираше съвършено ново чувство.

И двамата дишахме учестено, но това не му попречи да проговори.

– Тази вечер беше прелестна. Трябваше да ти го кажа. – Плъзна пръсти надолу по ръцете ми, по ключиците ми и ги зарови в косата ми. – Просто прелестна.

Целуна ме още веднъж и се запъти към вратата, спирайки колкото да ме погледне на излизане.

Отидох с унесени стъпки до леглото и се хвърлих върху него. Хрумна ми да извикам Марта, за да ми помогне със събличането на роклята, но се чувствах толкова красива, че просто си останах с нея.