Достатъчно време за любов [bg]

— Чудесно! — провикна се Обадия-Галахад и сграбчи Минерва, която се намираше до него. — Малка както-и-да-се-казваш, имаш ли да кажеш нещо за последно?

— Да.

— Какво?

— Просто „да“. Това е последната ми дума.

— Галахад — намеси се Ищар, — ако имаш намерение да изнасилваш Минерва, отидете от другата страна на фонтана. Искам да чуя какво мисли Джъстин по въпроса.

— Как бих могъл да я изнасиля, когато тя не се съпротивлява? — оплака се Галахад.

— Ти винаги си бил в състояние да разрешиш този проблем. И не вдигайте шум. Джъстин, аз съм изумена. Струваше ми се, че сме постъпили достатъчно благородно, като сме предоставили на Старата Тера новите технологии — нямало е по-значимо нещо, което да сме можели да им дадем. Последните емигрантски кораби са се връщали само наполовина натоварени, не е ли така?

— Аз ще отговоря на този въпрос — изръмжа Лазарус.

— Джъстин може да потвърди думите ми. Виновни са не Хауардовците, а ние двамата с Либи. Анди Либи създаде оръжието, а аз нанесох смъртоносния удар. Космическите пътешествия погубиха земята.

— Дядо, не те разбирам — Ищар изглеждаше обезпокоена.

— Нарича ме така, когато смята, че се държа лошо — обясни ми Лазарус. — Това е нейният начин да ме напляска. Иш, ти си млада и мила и през целия си живот си учила биология, а не история. Земята беше обречена при всички случаи; космическите пътешествия просто ускориха края й. Още през 2012 на нея беше невъзможно да се живее. Така че прекарах следващия век в скитане, въпреки че из цялата Слънчева система не намерих кой знае колко привлекателно място. Не станах свидетел на погубването на Европа, не бях на Земята, когато в родината ми властваше отвратителна диктатура85. Върнах се, когато привидно нещата се бяха оправили, за да установя, че всичко си е постарому. Така че се наложи Хауардовците да бягат.

Но космическите пътешествия не могат да подобрят положението на една пренаселена планета. Даже съвременните кораби не биха могли, а вероятно и тези, които ще се изобретят в бъдеще. Защото глупавите хора не желаят да изоставят склоновете на родния си вулкан, дори когато той започне да дими и гърми. Да потеглят към космоса се решават само тези, които са достатъчно умни, за да предвидят катастрофата, преди тя да е започнала; които са достатъчно смели, за да платят цената — напускането на дома, раздялата с приятели и роднини, с всичко — и да потеглят. Те не са много на брой — само малка част от процента. Но са напълно достатъчно.