Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 205 206 207 208 209 210 211 212 213 ... 227
Перейти на страницу:

— Това, което мисля аз, не ви засяга, сър — каза графът. — Продължавайте. Досега говорихте само за себе си; това без съмнение е важна и достойна тема, но трябва да призная, че тя не ме интересува до такава степен, че да пожертвувам почивката си за подобен разговор. Спестете ми по-нататъшните въведения, сър, и кажете направо какво искате от мен. Като свършите, аз също ще ви кажа нещо.

— Добре, милорд, ще говоря без предварителни обяснения — отвърна Тресилиан. — Понеже това, което ще ви кажа, засяга вашата чест, сигурен съм, че няма да прецените като загубено времето, което ще ви бъде нужно, за да ме изслушате. Аз съм — принуден да поискам от ваша светлост обяснение за съдбата на нещастната Еми Робсарт, чиято история вие много добре знаете. Безкрайно много съжалявам, че не избрах веднага този път и не направих вас съдия между мен и негодника, който й причини толкова зло. Милорд, тя се е спасила с бягство от незаконно и Опасно за живота й заточение с надеждата, че нейният недостоен съпруг няма да остане безразличен към справедливия й протест, и изтръгна от мен обещание да не предприемам нищо в нейна защита, докато тя сама не използува всички възможни средства, за да получи признание на правата си.

— Аха! — промърмори Лестър. — А помните ли на кого говорите?

— Говоря за нейния недостоен съпруг, милорд — повтори Тресилиан, — и въпреки уважението си към вас не мога да намеря по-меки изрази. Аз изгубих следите на нещастната млада жена: навярно са я скрили в някоя изба в замъка, а може би са я преместили на друго място, където по-лесно биха осъществили злодейските си намерения. Това зло трябва да се поправи, милорд. Аз говоря от името на баща й и настоявам този злополучен брак да бъде признат и обявен в присъствието на кралицата, а Еми Робсарт да получи право и възможност да живее там, където пожелае. Ще си позволя само да добавя, че изпълнението на моите справедливи искания не засяга така непосредствено ничия друга чест, както честта на ваша светлост.

Графът стоеше като вкаменен. Порази го изключителното хладнокръвие на човека, който го бе оскърбил така дълбоко, а сега защищаваше престъпната си любовница, сякаш тя беше невинна жена, а той — неин безкористен адвокат. Той бе потресен и от настойчивостта на Тресилиан да извоюва за нея титлата и положението, опозорени вече от нея, както и всички предимства, които тя сигурно имаше намерение да сподели с любовника си, така безсрамно защищаващ правата й. Тресилиан бе млъкнал, но трябваше да мине доста време, докато графът дойде на себе си. Най-сетне той реши да даде воля на задушаващия го гняв.

— Изслушах ви, без да ви прекъсвам, мистър Тресилиан — каза той, — и искрено благодаря на бога, че никога досега не е допускал слухът ми да бъде оскърбяван от думите на такъв безчестен негодник. Би трябвало да те накаже бичът на палача, а не шпагата на благородник, но нека бъде и така! Защищавай се, подлецо!

С тия думи той хвърли на земята плаща си, удари силно Тресилиан с прибраната в ножницата шпага, а сетне я измъкна светкавично и се приготви за атака. Неговата бясна ярост в първия миг изуми Тресилиан така силно, както преди малко той бе изумил Лестър с думите си. Първоначалното чувство обаче бързо отстъпи място на възмущението, когато след незаслужените словесни обиди последва ударът, който изведнъж изби от главата му всички други мисли освен мисълта за съответен отговор. Тресилиан също извади шпагата си от ножницата и схватката започна. Макар да отстъпваше до известна степен на Лестър в майсторството, Тресилиан достатъчно добре владееше шпагата и се биеше смело. Освен това той бе далеч по-спокоен от своя противник, чиято ярост си обясняваше или с неочакван пристъп на безумие, или с някаква невероятна и страшна заблуда.

Битката продължаваше вече няколко минути, без нито един от противниците да бъде ранен, когато изведнъж откъм входа на терасата се дочуха гласове и бързи крачки на приближаващи се хора.

— Попречиха ни — каза Лестър на своя враг. — Вървете след мен!

В същия миг до ушите им стигна нечий глас:

— Момчето беше право — тук се бият.

Лестър бързо отведе Тресилиан до едно потайно място зад фонтаните, където те се скриха от погледите на шестима телохранители на кралицата, които минаха по главната алея на градината. Те чуха как един от тях каза:

— Къде ще ги намериш тука нощем сред тия пръскалки, клетки и дупки. Ще отидем до края на алеята и ако не ги срещнем, ще поставим един от нашите при входа и те ще останат в капана до сутринта.

1 ... 205 206 207 208 209 210 211 212 213 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)