Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 207 208 209 210 211 212 213 214 215 ... 227
Перейти на страницу:

От най-дълбока древност тези представления са били любима забава на жителите на Ковънтри, но били забранени благодарение на усилията на някои пастори-пуритани, които имали голямо влияние върху градските магистратори. Гражданите на Ковънтри обаче се бяха обърнали към Елизабет с молба да им разреши да възобновят представленията и да им окаже чест с присъствието си. Въпросът бе обсъден в Малкия съвет, който обикновено придружаваше Елизабет, за да могат да се решат текущите дела. Въпреки че бе срещнала противодействие от страна на по-строгите членове на съвета, молбата бе приета благосклонно от Елизабет. Кралицата каза, че подобни представления въздействат върху умовете на някои хора, които — ако бъдат лишени от зрелища — ще потърсят не толкова невинни развлечения. А за духовниците трябва да се каже — бе добавила тя, — че макар да заслужават похвала за своята ученост и благочестие, те прекалено строго надзирават паството си. И тъй — представлението бе разрешено.

След утринната закуска, която мистър Лейнъм нарича „божествена“, най-изтъкнатите придворни придружиха нейно величество до Галерията, за да наблюдават приближаването на противниците — англичаните и датчаните. По даден знак вратата на ловния парк се разтвори широко и през нея минаха пехотата и конницата. Най-тщеславните граждани и йомени се бяха докарали с някакви фантастични дрехи, за да изразят рицарската същност на двата народа. За да не се допуснат нещастни случаи, им бяха забранили да използуват истински коне и те трябваше да прибягнат до дървените пръчки с конски глави, които още от най-стари времена са доставяли най-голямо удоволствие при танца морис165, пък и досега се използуват на сцената — например при внушителното сражение във финала на трагедията на мистър Бейе166. Не по-малко странни бяха и дрехите на пехотинците. Това представление бе всъщност една пародия или бурлеска на тържествените сцени, разигравани до тоя момент предимно от благородници, които се стараеха, доколкото им позволяваха възможностите и знанията, да предадат точно характера на изобразяваните лица. „Хоктайд“ беше съвсем друго нещо, тъй като участниците з него — хора от по-низш произход — със своите костюми и с маниерите си го правеха още по-смешно и нелепо. Нямаме възможност и време да описваме смехотворната им войска и оръжието й — страшно наистина, но съставено главно от колове вместо копия и здрави тояги вместо шпаги. За да се защищават от ударите и конниците и пехотинците носеха здрави шлемове и държаха в ръце малки кръгли щитове от дебела кожа.

Капитан Кокс — оня прочут шегобиец от Ковънтри, чиято колекция от балади, алманаси и долнопробни разкази, подвързани с кожа и пристегнати за по-голяма сигурност с канап, и до днес буди завист у всеки антиквар — бе ръководител на това представление. Той препускаше юнашки, яхнал пръчката с конска глава, начело на английската войска, и — както твърди Лейнъм — с гордия си вид и с широкото размахване на меча наподобяваше опитен войн, сражаващ се при обсадата на Болоня под знамената на бащата на кралицата, страшния крал Хенри. С правото си на главнокомандуващ капитанът излезе пръв на арената. Начело на своите войници, гой мина край кралицата, поклони се и целуна дръжката на меча си и направи такъв скок, какъвто едва ли някой е правил някога с двуног кон — пръчката с конска глава. После отведе своите конници и пехотинци на срещуположния край на арената и зачака появата на противника.

Не се наложи да чака дълго, тъй като датските конници и пехотинци — които не отстъпваха на английските нито по брой, нито по смелост, нито по необичайност на въоръжението — скоро се появиха отсреща. Напред вървяха музиканти и свиреха на гайда, символизирайки своята северна страна, а водач им бе един всепризнат майстор на отбраната, който отстъпваше във военното изкуство може би само на капитан Кокс. В ролята си на нашественици датчаните заеха място под Галерията срещу кулата Мортимър и когато се приготвиха напълно, бе даден сигнал за настъпление.

вернуться

165

Старинен английски танц, игран често с костюми на герои от баладата за Робин Худ.

вернуться

166

Герои от сатиричната пиеса „Репетиция“ на Джордж Вилърс, херцог Бъкингам. В лицето на Бейс е бил осмян драматургът Драйдън, автор на героични драми.

1 ... 207 208 209 210 211 212 213 214 215 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)