Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 202 203 204 205 206 207 208 209 210 ... 227
Перейти на страницу:

— Аз не съм и очаквал нещо друго от ваша светлост — каза Тресилиан, — но времето не чака и аз още тази вечер трябва да поговоря с вас. Мога ли да дойда във вашата стая?

— Не! — отвърна остро Лестър. — Не под покрив, още по-малко под моя покрив! Ще се срещнем на открито.

— Вие нямате настроение или пък сте недоволен от нещо, милорд — каза Тресилиан. — Уверявам ви обаче, че нямате никакво основание да се сърдите. За мен мястото е без никакво значение, стига да разполагаме с половин час за обяснение.

— Надявам се, че няма да ни е нужно толкова време — подхвърли заплашително Лестър. — Ще се срещнем в градината веднага щом кралицата се оттегли в покоите си.

— Разбрано — отвърна Тресилиан и се оттегли, а Лестър в миг бе обзет от дива радост.

„Най-сетне небето се показа милостиво към мен и ми даде в ръцете негодника, който ме опозори и ми причини жестоки страдания. Вече няма да обвинявам съдбата, защото сега ми се предостави възможност да науча какви други подлости е подготвял той срещу мен и веднага след това да го осъдя и да го накажа за престъпленията му. На работа! На работа! Сега няма да ми бъде трудно да се преструвам. До полунощ остава малко, часът на отмъщението ми е близък и аз няма да го пропусна!“

Докато тези мисли се блъскаха в главата на Лестър, тълпата угоднически и почтително се отдръпваше, за да му стори път, и той най-сетне зае отново Мястото си до кралицата, предизвиквайки всеобща завист и възхищение. Но ако пред хората, изпълнили сега прекрасната зала, можеше да се разкрие душата на човека, станал предмет на тази завист и на това възхищение, душата, в която като духове в магически кръг, начертан от зъл магьосник, се сблъскваха най-различни страсти — престъпно честолюбие, разбита любов, жажда за отмъщение и обмислена жестокост, — кой от тях, от най-видния придворен до най-нищожния слуга, обслужващ трапезата, би пожелал да си смени мястото с фаворита на Елизабет, с господаря на Кенилуърт?

Нови мъчения го очакваха, когато се върна при Елизабет.

— Идвате тъкмо навреме, милорд — каза тя, — за да разрешите един спор между нас, дамите. Сър Ричард Варни помоли за нашето разрешение да напусне замъка заедно с болната си жена. Каза ни, че е получил съгласието ви, тъй че нямаше причини да му отказваме нашето. Естествено ние нямаме ни най-малко желание да го откъсваме от грижите за тази нещастна млада личност, но трябва да знаете, че днес сър Ричард Варни бе толкова пленен от някои наши дами, че — както мисли графиня Рътланд — той няма да отведе бедната си побъркана жена по-далеч от езерото. Там ще я хвърли във вълните, ще я настани в кристалния дворец, за който ни разказваше омагьосаната нимфа, и ще се върне тук като весел вдовец, за да пресуши сълзите си и да потърси утеха при нашите дами. Какво ще кажете за това, милорд? Варни ни се представя вече в два-три образа, а вие сигурно най-добре знаете какъв е той всъщност. Мислите ли, че е способен да изиграе на своята жена такъв долен номер?

Лестър се смути, но положението беше крайно опасно и той трябваше на всяка цена да отговори.

— Вашите дами — отвърна той — имат прекалено лошо мнение за една от представителките на своя пол, щом допускат, че тя може да заслужи такава участ, или пък са прекалено несправедливи към нас, мъжете, след като ни считат способни да погубим една невинна жена.

— Чуйте го, дами! — каза Елизабет. — Като всички мъже и той е склонен да оправдае тяхната жестокост и да обвини нас в непостоянство.

— Не казвайте „нас“, ваше величество — защити се Лестър, — тъй като става дума за далеч по-скромни жени. Малките небесни светила могат да се отклоняват от своя път, но кой би могъл да обвини в непостоянство слънцето или Елизабет?

След този отговор разговорът тръгна в по-безопасна посока и Лестър живо го поддържаше, макар че това му струваше мъчително напрежение на волята. Явно беше, че този разговор доставя голямо удоволствие на Елизабет — тя се оттегли в покоите си едва когато часовникът на кулата удари полунощ, и това направи силно впечатление на всички, тъй като кралицата водеше обикновено отмерен и строг живот. Нейното излизане послужи като знак за цялото общество. Скоро гостите се прибраха по стаите си, където всеки си припомняше събитията през изминалия ден или мислеше за утрешните забавления.

Само нещастният господар на замъка и инициатор на този великолепен празник бе завладян от съвсем други мисли. Той нареди на прислужника си веднага да му изпрати Варни. След няколко минути слугата се върна и съобщи, че сър Ричард Варни преди един час напуснал замъка през задната вратичка заедно с други три лица, едно от които е било в носилка.

1 ... 202 203 204 205 206 207 208 209 210 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)