Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 201 202 203 204 205 206 207 208 209 ... 227
Перейти на страницу:

— Ние съжаляваме, че не сме достатъчно подготвени, за да решим спорния въпрос, който ни предложи на вниманието знаменитият Мерлин. Струва ни се обаче, че нито една от тези достойни и славни народности няма основание да иска да бъде предпочетена пред другите, защото всички са допринесли за появата на днешния англичанин, който сигурно е наследил от всяка от тях някоя добра черта на своя характер. От древния брит например той е взел неговия смел и непоколебим свободен дух; от римлянина — издръжливостта и смелостта в боя, както и любовта към изкуствата и културата в мирно време; от сакса — мъдрите и справедливи закони, а от сърцатия норман — честолюбието, галантността и благородния стремеж към слава.

Мерлин охотно се съгласи, че тъкмо съчетанието на тези благородни качества прави от англичаните истински образец на съвършенството и че само благодарение на това те до известна степен са достойни за благополучието, на което се радват под мъдрото ръководство на Елизабет Английска.

Отново прозвуча музика и групите заедно с Мерлин и неговите спътници тръгнаха към изхода на препълнената зала. В този момент Лестър, който — както вече казахме — се бе смесил с тълпата, усети как някой го дръпна леко за плаща и прошепна на ухото му:

— Милорд, трябва да поговоря с вас незабавно.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ОСМА

Що става с мен? От всеки шум се стряскам.

„МАКБЕТ“

„Трябва да поговоря с вас.“ В тези думи нямаше нищо особено, но лорд Лестър бе в такова напрегнато и трескаво състояние на духа, при което и най-обикновените явления изглеждат изпълнени със страшен смисъл. Той бързо се обърна, за да види кой му говори. Външността на този човек не беше забележителна с нищо. Той носеше черна копринена горна дреха и къс плащ, а лицето му бе скрито от черна маска. Той явно бе влязъл в залата заедно с маските от обкръжението на Мерлин, но не беше облечен така фантастично като по-голямата част от тях.

— Кой сте вие и какво желаете от мен? — попита Лестър и с това, без да иска, издаде объркването си.

— Нищо лошо, милорд — отвърна маската. — Ако разберете правилно моите намерения, ще видите, че аз ви желая само доброто, но все пак бих предпочел да разговаряме на по-тихо място.

— Не мога да разговарям с непознати — каза троснато Лестър, без сам да може да разбере защо се страхува от искането на непознатия. — Тези, които познавам, биха могли да изберат по-подходящо време за разговор с мен. — Той искаше да си тръгне веднага, но маската го задържа.

— Тези, които говорят за неща, засягащи честта ви, имат право да разполагат с част от вашето време. С каквото и да сте зает, вие сте длъжен да ги изслушате.

— Какво? Моята чест? Кой се осмелява да я поставя под съмнение? — извика Лестър.

— Единствено вашето поведение може да даде повод за такова съмнение и тъкмо затова аз искам да поговоря с вас.

— Вие сте нахалник и злоупотребявате със законите на гостоприемството, които не ми позволяват да ви накажа. Настоявам да кажете името си!

— Едмънд Тресилиан от Корнуол — отвърна маската. — Аз бях обвързан с обещание да мълча в продължение на двайсет и четири часа. Този срок изтече, вече мога да говоря и аз считам за свой дълг да се обърна най-напред към вас.

Лестър трепна от изненада, като чу омразното име на човека, когото той считаше виновник за тежкото оскърбление, което му бе нанесено. Той сякаш се вцепени, но в следващия миг го обзе такава бясна жажда за отмъщение, каквато може да изпитва само пътникът в пустинята при мисълта за планински поток. Разумът и самообладанието все пак надделяха и той успя да се въздържи да не прониже веднага сърцето на този нахалник, който — след като му бе причинил толкова страдания — бе дръзнал да се обърне към него с такава нагла и твърда увереност. Решил да потисне възбудата си, за да вникне в същината на намеренията на Тресилиан и да подготви по-сигурно отмъщението си, Лестър отвърна с неузнаваем от едва сдържания гняв глас:

— Какво иска от мен мистър Едмънд Тресилиан?

— Правосъдие, милорд — отвърна спокойно, но твърдо Тресилиан.

— Всеки има право на правосъдие — каза Лестър — и особено вие, мистър Тресилиан, затова бъдете сигурен, че ще го получите.

1 ... 201 202 203 204 205 206 207 208 209 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)