Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 208 209 210 211 212 213 214 215 216 ... 227
Перейти на страницу:

Първото сблъскване на противниците бе сдържано, тъй като всяка от страните се страхуваше да не я изтласкат в езерото. Постепенно обаче започнаха да прииждат подкрепления и от обикновена схватка сблъскването се превърна в истинска битка. Както разказва и мистър Лейнъм, англичаните и датчаните връхлитаха един срещу друг като пламнали от ревност овни и се сблъскваха така яростно, че ту единият, ту другият от противниците се принуждаваше да отстъпи под страхотния грохот от ударите на тоягите върху щитовете. Накрая се случи и това, от което най-много се страхуваха по-опитните воини, участващи в битката: парапетът по края на моста, който бе доста слабо укрепен — може би нарочно, — в един момент рухна под напора на сражаващите се и това стана причина разпалената храброст на мнозина воини да бъде охладена чувствително. Някои от тях не умееха да плуват, а тези, които умееха, бяха затруднени от кожените и картонени доспехи, тъй че цялата история можеше да завърши доста зле. Всичко обаче беше предвидено — наблизо имаше няколко лодки, които приемаха злополучните бойци и ги откарваха на сушата. Измръзнали и разстроени, те се утешаваха с гореща бира и спиртни напитки, които им се поднасяха щедро, и не проявяваха никакво желание да продължат участието си в тази отчаяна битка.

Капитан Кокс, образцовият антиквар, на два пъти направи заедно с „коня си“ опасни скокове от моста в езерото. Това бе не по-малък подвиг от подвизите, на който и да е от знаменитите герои па рицарските романи (прочетени от него в съкратени издания) като Амадис, Белианис, Бевис или нашия Гай от Уорик; но единствен той и след двете несполуки се втурваше отново в самия център на боя. От него и от „коня му“ се лееше вода, но с примера си и с гръмогласните си заповеди той на два пъти повдигна сломения боен дух на англичаните и най-сетне над нашествениците-датчани бе удържана пълна и категорична победа, както го изискваха справедливостта и здравият смисъл. С пълно основание той бе увековечен от перото на Бен Джонсън, който — петдесет години по-късно — счита, че представлението в Кенилуърт е олицетворено най-ярко от духа на капитан Кокс, яхнал своя страшен дървен кон.

Читателят може да си помисли, че това грубо и примитивно зрелище не би могло да се хареса на Елизабет, под чието управление изящната литература разцъфтя отново, дворът й се прочу със своя вкус и изтънченост, а нейният Държавен съвет — с мъдростта и силата на духа си. Може би Елизабет искаше от политически съображения да прояви интерес към забавленията на народа или пък у нея бе заговорил духът на Хенри, но тя се смя от сърце на карикатурното изображение на рицарството в представлението на жителите на Ковънтри. Тя повика при себе си граф Съсекс и лорд Хъндсън — очевидно с желание да възмезди първия за продължителните и интимни разговори, с които бе удостоила граф Лестър — и заговори с него за зрелището, което сигурно допадаше повече на вкуса му, отколкото представленията, посветени на древността и митологията. Щом видя, че кралицата иска да се посмее и пошегува в компанията на своите военачалници, Лестър веднага използува дългоочакваната възможност да се оттегли. Моментът бе избран много сполучливо, тъй като всички придворни решиха, че неговото оттегляне е кавалерски жест, че графът очевидно иска да даде възможност на своя съперник да поговори спокойно с кралицата, вместо да злоупотребява с правото си на домакин и да не допуска никого до Елизабет.

Лестър обаче съвсем не мислеше за любезни жестове. След като се увери, че кралицата е увлечена от разговора си със Съсекс и Хънсдън, зад които стоеше сър Николас Блънт и се хилеше с отворена уста при всяка тяхна дума, той направи знак на Тресилиан, който го следеше отдалече, както се бяха уговорили, и тръгна към ловния парк, като си пробиваше път през тълпата обикновени зрители, наблюдаващи със зяпнали уста битката между англичаните и датчаните, Измъкнал се от навалицата — което съвсем не беше лесно, — графът се обърна, за да види дали Тресилиан го следва, и след като се убеди, че той също е успял да си пробие път, тръгна към зеления жив плет, където го очакваше слуга с два оседлани коня. Лестър възседна единия и посочи другия на Тресилиан, който се подчини, без да каже нито дума.

Лестър пришпори коня си и препусна, без да спира и без да се обръща, докато не стигна до едно усамотено място, заобиколено с дъбове, на около миля от замъка, точно обратно на посоката, към която бяха устремени любопитните зрители. Той слезе, привърза коня към едно дърво и с думите: „Тук никой няма да ни попречи“ хвърли плаща си на седлото и извади шпагата.

1 ... 208 209 210 211 212 213 214 215 216 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)