Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
Боби вървеше бавно към „Росинант“. Скафандърът ѝ беше обгорен и мръсен и се движеше трудно. Някаква бистра течност се стичаше по гърба ѝ.
— Не се приближавайте до мен — предупреди тя. — Цялата съм изплескана с протомолекулна слуз.
— Лоша работа — изохка Еймъс. — Има ли как да го почистиш?
— Едва ли — отвърна тя. — Как мина спасителната мисия?
— Събрахме достатъчно деца за хор, но малко не ни достигат за бейзболен отбор — рече Еймъс.
— Мей е тук — пропя Пракс. — Добре е.
— Радвам се да го чуя — рече Боби и макар че явно бе изтощена, звучеше искрено.
Щом стигнаха до въздушния шлюз, Еймъс и Пракс влязоха вътре и наместиха количките до задната стена, докато Боби чакаше на неравния терен отвън. Пракс провери индикаторите на контейнерите. В тях имаше достатъчно въздух за още четирийсет минути.
— Добре — обяви Еймъс. — Готови сме.
— Задействам аварийното разглобяване — каза Боби и бронята ѝ се разпадна около нея. Беше странно да гледаш как твърдите извивки и слоеве на бойния скафандър се разтварят като цвете и падат, разкривайки жената вътре, застанала със затворени очи и отворена уста. Когато тя протегна ръка на Еймъс да я издърпа, жестът напомни на Пракс за Мей, когато го бе видяла отново.
— Давай, докторе — подкани Еймъс.
— Пускам цикъла — съобщи Пракс. Външната врата се затвори и в камерата започна да се изпомпва чист въздух. След десет секунди дробовете на Боби запухтяха като ковашки мях. Трийсет секунди и атмосферата беше на седем осми.
— Какво е положението, момчета? — попита Наоми, докато Пракс отваряше контейнера. Всички деца спяха. Мей смучеше два от пръстите си, както бе правила като бебе. Той още не вярваше колко голяма изглежда.
— Всичко е наред — каза Еймъс. — Аз викам да духваме оттук и да направим цялото място на стъкло.
— Амин — обади се гласът на Авасарала.
— Разбрано — откликна Наоми. — Готвим се за излитане. Кажете ми, когато всичките ни нови пътници са вътре.
Пракс смъкна шлема си и приседна до Боби. В черното си трико тя приличаше на човек, току-що излязъл от фитнеса. Можеше да е коя ли не.
— Радвам се, че си върна детето — каза Боби.
— Благодаря. Съжалявам, че си загуби скафандъра.
Тя сви рамене.
— Така или иначе в последно време той не беше нищо повече от една метафора — каза тя и в този момент вътрешната врата на шлюза се отвори.
— Цикълът завърши, Наоми — обади се Еймъс. — У дома сме.
52.
Авасарала
Беше свършило, само че всъщност не беше. Никога не свършваше.
— За момента всички сме приятели — каза Садър. Да говори с него без забавяне бе лукс, който щеше да ѝ липсва. — Но ако всеки докуцука до своя ъгъл, най-вероятно така ще си остане. Смятам, че ще минат години, преди някоя от флотите ни да стане каквато беше. Понесохме доста загуби.
— Децата?
— Работим по въпроса. Моят медицински офицер се свърза с цял списък лекари, занимаващи се с детски имунни проблеми. Сега остава само да издирим родителите им и да ги откараме у дома.
— Добре — усмихна се тя. — Такива неща обичам да чувам. Ами другото?
Садър кимна. В ниска гравитация изглеждаше по-млад. И двамата изглеждаха по-млади. Кожата не провисваше, когато нямаше какво да я тегли надолу, и тя можеше да види как е изглеждал като момче.
— Уловихме сигналите от радиомаяците на сто седемдесет и един пакета. Всички те се движат бързо към Слънцето, но не ускоряват и не маневрират. Общо взето, чакаме ги да стигнат достатъчно близо до Марс, за да стане унищожаването им елементарно.
— Сигурен ли си, че идеята е добра?
— Под „близо“ имам предвид на седмици разстояние със сегашната им скорост. Космосът е голям.
Настъпи пауза, която този път не се дължеше на забавяне.
— Иска ми се да се беше съгласила да се върнеш с някой от нашите кораби — каза Садър.
— И да кисна тук още няколко седмици, затънала в бумащина? Няма да я бъде. Пък и съвсем различно е да се върна с Джеймс Холдън, сержант Роберта Дрейпър и Мей Менг. Целият нужен символизъм е налице. Пресата ще го изгълта като топъл хляб. Земята, Марс, външните планети и каквото там, по дяволите, е Холдън в момента.
— Знаменитост — уточни Садър. — Нация сам по себе си.
— Той всъщност не е толкова лош, като му свикнеш на праведния плам. Пък и така или иначе съм на този кораб и той не чака за никакви ремонти, преди да включи тягата. А и вече съм го наела. Никой няма да ми мрънка за излишни разходи точно сега.
— Добре — отстъпи Садър. — Тогава ще се видим навътре в кладенеца.