Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Джеса беше на възрастта на Джизел – около петдесетте. Но там, където Джизел беше понапълняла с годините, роклята на Джеса все още прилепваше плътно към тънкия ѝ кръст, а бюстът, който се диплеше над изрязаното деколте, беше гладък и подканящ. Лицето ѝ беше силно напудрено, но въпреки това тя си оставаше красива и само няколко грижливо прикрити бръчици разкриваха възрастта ѝ.
– Напомня ми за майка ми – каза Лийша, без да се обръща специално към някого.
– Ъхъ – съгласи се Гаред, макар че, ако се съдеше по блясъка в очите му, това изобщо не беше нещо лошо.
Лийша се зачуди дали не трябва да го изпрати да ги чака на горния етаж. И дали, ако се опиташе да го направи, той щеше да се подчини.
Аманвах като че ли си мислеше същото нещо. Тя пристъпи напред и застана между Гаред и жената, а Роджър отиде да я прегърне.
Джеса го притисна към гърдите си и цъкна с език.
– Минаха повече от десет години, Роджър. Може да се каже, че те откърмих, а ти нито веднъж не си направи труда да ме посетиш?
– Не мисля, че херцогът щеше да го одобри – отвърна Роджър.
Той се отдръпна назад и Лийша видя, че очите му са навлажнени. Каквото и да изпитваше тя към плевичарката, беше очевидно, че Роджър обичаше тази жена.
– Нека те огледам – каза Джеса, повдигна ръцете му настрани и отстъпи назад, сякаш двамата танцуваха. После го огледа от глава до пети. – Станал си хубав мъж. Обзалагам се, че също като Арик си разбил доста сърца.
Роджър отстъпи назад и потърка медальона на гърдите си, докато се прокашляше.
– Господарке Джеса, нека ти представя моята съпруга, дама’тингата Аманвах асу Ахман ам’Джардир ам’Каджи.
Джеса се усмихваше широко, когато отиде да прегърне Аманвах, но младата дама’тинга отстъпи назад.
– А? – изненада се Джеса.
– Простете ми, господарке – рече Аманвах, – но вие сте нечиста и не можете да ме докосвате.
– Аманвах! – извика Роджър.
– Няма нищо – каза Джеса, възпирайки го с жест, но без да сваля погледа си от Аманвах. – Трябва ли да се извиня за безсрамието си? Трябва ли да покрия бюста и косата си?
Аманвах махна с ръка.
– Дживах’шарум носят с чест дрехите си, които са далеч по-нескромни от вашите. Безсрамието ви не ме обижда.
– Тогава кое? – попита Джеса.
– Вие варите чая от листа на пом, който превръща вашите хейсах в кха’тинги, нали? – попита Аманвах. – Посрамвате ги и отслабвате племето си, като отказвате на тези жени децата, които се получават от техните връзки.
– Нима е по-добре да не знаят кои са бащите на децата им? – попита Джеса. – Нима е по-добре да станат необвързани майки, преди да са достигнали двайсетата си година? Момичетата ми се дипломират и се завръщат към нормалния живот по-богати и с по-добри умения в намирането на подходящи високопоставени съпрузи, на които ще родят високопоставени деца.
– Значи, те отиват при съпрузите си, след като вече са опознали мъжете? – притисна я Аманвах.
Лийша се прокашля, напомняйки ѝ за Сиквах, която също не беше девствена, когато беше представена на Роджър. Аманвах не ѝ обърна внимание, но Лийша съжали за действието си, когато Джеса се усмихна победоносно.
– Самата ти си го опитала, преди да намериш Роджър, а? – попита плевичарката.
Аманвах се вцепени. Лийша виждаше гневните проблясъци в аурата ѝ, нажежени и опасни, но красиянката запази самообладание.
– Аз съм Невеста на Еверам, но отидох при съпруга си чиста и непознала смъртен мъж, както подобава на една дживах ка. Роджър знаеше и прие, че при неговата дживах сен не е така.
При тези думи Роджър пристъпи напред и я улови за ръката. Аманвах се обърна рязко към него, но нежността в очите му я изненада и гневът в аурата ѝ се смеси с объркване. Роджър протегна свободната си ръка и нежно прибра кичур коса под шала ѝ.
– Щях да приема и теб, Аманвах вах Ахман ам’Джардир ам’Каджи. Изобщо не се притеснявай за това. Не се притеснявай за нищо. Обикнах те в момента, в който започна да ми пееш, и не мисля, че някога ще престана да те обичам.
Объркването изчезна от аурата на Аманвах, заменено от чувства, които бяха толкова лични, че Лийша се засрами от любопитството си. Тя свали защитените си очила, но дори при нормално зрение видя сълзите в очите на младата жрица, докато двамата с Роджър се прегръщаха.
В очите на наблюдаващата ги Джеса също се забелязваха влажни проблясъци. Тя се извърна, за да ги остави насаме, и пристъпи към Уонда.
– А ти си?
– Уонда Кътър, господарке – отвърна девойката и се поклони.
Косата ѝ, която носеше сресана настрани, за да скрива белезите си, се разлюля.