Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Да, билкарката ще накаже някого, който трябва да бъде наказан – рече Джизел. – Но основната ѝ цел е да изцелява и да помага. Плевичарките са точно обратното.
– Да не споменаваме, че всичките са курви – каза Вика.
– Вика! – сопна ѝ се Лийша.
Вика се напрегна, но не отстъпи.
– Простете, господарке Лийша, но това си е чистата истина. Почти всеки бардак в града се управлява от плевичарка. Обикновено представляват аптекарски магазини със стаи на втория етаж, където продават не само лекове.
– Повечето от тях са били ученички на господарката Джеса – рече Джизел – и тя взема своя дял. Най-богатата жена в града след херцогинята майка, но това са мръсни пари, спечелени от браковете, които са разрушили.
Кади донесе чай и Джизел замълча, за да си сипе мед, и замислено го разбърка.
– Бруна вече ме беше взела за ученичка и не искаше друга, но херцогиня Арейн настоя да вземе и Джеса. Момичето беше надарено, но не се интересуваше толкова от лечителството, колкото от афродизиаците и отровите. Нямахме представа, че Арейн я гласи да ръководи частния бардак за синовете ѝ. Начин да ги държи под контрол дори когато излизаха навън, за да бъдат просто мъже.
– Затова дама’тингите са измислили дживах’тингите – отбеляза Аманвах, – макар че народът ми почита тези жени и приема децата, които раждат.
– Е, тук не става така – рече Джизел. – Не може да се очаква, че мъжете ще стоят само при жените си, когато във всички краища на града има бардаци. Можеш да обвиниш пияния, че се е изпикал на прага ти, но всъщност кръчмарят е сложил питието в ръката му.
– И защо я прогони Бруна? – попита Лийша.
Джизел поклати глава.
– Искаше рецептата за течен демоноогън. Когато Бруна отказа да ѝ я даде, тя се опита да я открадне.
Очите на Лийша се разшириха. Всяка билкарка, която си беше заслужила титлата, знаеше по нещичко за тайните на огъня, но се смяташе, че Бруна е последната, която знае как се създава адската отвара. Старата жена беше пазила рецептата за себе си повече от сто години и не я беше предала на никоя от ученичките си. Едва когато усети, че знанието може да бъде изгубено завинаги, тя реши да я предаде на Лийша.
– Защо досега никога не си ми разказвала за това? – попита тя.
– Защото не те засяга – отвърна Джизел. – Но сега, ако ще си имаш работа с тази лъжлива вещица...
– Мисля, че е време да се запозная с господарката Джеса – каза Лийша.
– Ако искаш, може да отидем още сега – рече Роджър. – За да разрешим всичко отведнъж.
– Не е ли малко късно? – попита билкарката. – Слънцето отдавна залезе.
Роджър се засмя.
– Те тепърва се размърдват и ще очакват гости чак до зазоряване.
Лийша се обърна към него.
– Да не искаш да ни водиш в бардака?
Роджър сви рамене.
– Разбира се.
– Не може ли да я посетим в дома ѝ?
– Това е домът ѝ – отвърна той.
– Чакай малко – обади се Гаред. – Не можеш да водиш жени на онова място!
– Защо не? – попита Роджър. – То и без това е пълно с жени.
Гаред се изчерви и сви грамадните си юмруци.
– Няма да водя Лийша в някакво... някакво...
– Гаред Кътър! – сопна му се тя. – Вече може и да си барон, но няма да ти позволя да ми казваш къде мога или не мога да ходя!
Гаред я погледна изненадано.
– Аз просто...
– Знам точно какво правиш – отряза го Лийша. – Сърцето ти е на правилното място, ама устата не е. Ще ходя където си искам и Уонда също.
– Ще бъде забавно – каза Кендал. – Знам цяла дузина песни за анжиерските бардаци, но никога не съм си и помисляла, че ще посетя някой от тях.
– Няма и да го направиш. Хейсах къщите не са за дживах сен. – Аманвах погледна към Колив. – Нито за шаруми.
– Ей, Уонда може да отиде! – започна Кендал, но Сиквах ѝ изсъска и момичето се отпусна назад, изпъшка и скръсти ръце на гърдите си.
Аманвах се обърна към Роджър.
– Но сигурно си мислиш, че твоята дживах ка е глупачка, съпруже, щом смяташ, че ще ти позволя да отидеш на такова място без мен.
За голяма изненада на Лийша, Роджър се поклони на съпругата си.
– Разбира се. Знай, че в онези години, когато живях там, аз бях още дете. Никога не е било за мен място за утоляване на страсти.
Аманвах кимна.
– И никога няма да бъде.
– Дама’тинга, аз трябва… – започна Колив.
– Трябва да правиш онова, което ти се нареди, шаруме. – Гласът на Аманвах беше студен. – Хвърлих алагай хора. Тази нощ не ме заплашва нищо.
Наблюдателят се отказа да протестира.