Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Господарката вдигна ръка.
– Може ли?
Уонда се поколеба, но кимна. Джеса отмести косата настрани със същата нежност като Роджър. Пръстите ѝ се плъзнаха по белезите и тя изцъка.
– Можеш да ги скриеш по-добре, дете, с малко помада – каза Джеса. – Мога да накарам едно от момичетата ми да те научи, безплатно.
– Тъй ли? – попита Уонда.
– Разбира се. Но искаш ли съвета ми? Спри да ги криеш. Бъди такава, каквато си.
Уонда поклати глава.
– Никой няма да иска да целуне белязана грозотия.
Джеса се засмя.
– Нека ти кажа една тайна. На всеки десет мъже, отблъснати от белезите ти, един ще мечтае да те целуне просто защото си различна. Изпъни се гордо и мъжете сами ще започнат да идват при теб. Жените също, ако вкусовете ти са такива.
– Аз... ъъъ... – Уонда се изчерви от срам. Джеса се засмя отново и изостави темата. Вдигна ръката ѝ и погледна към нарисуваните върху нея защити. – Мастило?
– Да – отвърна Уонда.
– Жалко, че не доведохте онзи Защитен, за когото говорят всички. Всички момичета ще започнат да се обзалагат дали е татуирал и члена си.
Тя остави сащисаната Уонда и се обърна към Гаред.
– Ах, но този тук върши същата работа. Самият ерген! – Тя смело протегна ръка и стисна бицепсите на Гаред. – Слънчицето Джакс бързо те доведе тук. Всички момичета ще ти се предлагат безплатно, а никой бордей не може да си го позволи.
И сякаш по поръчка завесата се раздели и в стаята влезе млада жена, която носеше изящен чаен сервиз. Тя също бе облечена с дълга рокля, но раменете ѝ бяха разголени и деколтето ѝ беше доста изрязано. Роклята имаше цепка от едната страна, скрита между диплите на полата. Всеки път когато стъпваше с този крак, през процепа проблясваше свежа плът. Беше висока и имаше доста мускулести крайници – крака на танцьорка.
Тя се усмихна на Гаред и леко му намигна, а баронът на Хралупата на дърваря, който се изправяше пред скални демони, без да му мигне окото, внезапно силно се изчерви.
Джеса щракна с пръсти точно до лицето му и го сепна.
– Но не, херцогинята майка има планове за теб, момче, и иска да те пазим. Всички момичета знаят, че си забранена територия, колкото и да не им харесва. – Тя погледна към младата жена. – Налей чая и изчезвай, Росал, преди херцогинята да е чула за това.
Росал кимна, отиде бързо до малката масичка и постави сервиза върху нея.
Джеса намигна на Гаред.
– Не се изненадвай, ако видиш някои от момичетата ми на Ергенския бал. Избери някоя от тях за Кралица на бала и ти обещавам нощ, от която ще ти се завие свят. Ожени се за нея и тя никога няма да ти откаже.
– Точно така, Гаред – обади се Лийша. – Мъжът не иска нищо друго от съпругата си.
Джеса се обърна и изгледа сърдито Лийша, и всички се напрегнаха. Роджър пристъпи към плевичарката.
– Мога ли да ти представя...
– Знам коя е тя – прекъсна го Джеса, без да сваля очи от Лийша.
Тонът ѝ го накара да си затвори устата и да отстъпи назад.
– Прекрасната невеста на малкия Полухват е отгледана в различна среда – каза Джеса, – но аз очаквах от ученичка на Бруна да знае по-добре как стоят нещата.
– И какво би трябвало да означава това? – попита настоятелно Лийша.
– Росал! – каза Джеса. Момичето веднага остави чайника и отиде при нея, навело очи. – Изпитай я – рече плевичарката. – Какви според мъдрата господарка Лийша са изискванията към баронесата на Хралупата на дърваря?
Лийша надуши капана, но беше стигнала твърде далеч и не ѝ оставаше нищо друго, освен да скочи напред с надеждата, че ще успее да избегне зъбците му. Тя си сложи очилата и огледа аурата на момичето.
– На колко години си, дете?
– На двайсет лета, господарке – отвърна Росал.
– От колко време посещаваш училището на господарката Джеса?
– От тринайсет лета, господарке.
– През цялото време ли си работила в бордея? – попита Лийша.
Аурата на момичето припламна силно. Росал беше скандализирана от предположението ѝ.
– Разбира се, че не, господарке. На никое момиче не му е позволено да слиза долу, докато не навърши осемнайсет лета. Това е втората ми и последна година. Дипломирането и дебютът ми ще бъдат през пролетта. – Тя стрелна с поглед Гаред. – Освен ако не си намеря съпруг на бала.
– Можеш ли да четеш? – попита Лийша. – Да пишеш?
Росал кимна.
– Да, господарке. На красиянски, рускански и албийнски.
– И тесански, разбира се – каза Джеса. – Росал обича да чете.
– Поеми? – попита Гаред и ужасът в гласа му се прокрадна и в аурата му.
Росал стисна с пръсти носа си, сякаш дори самата мисъл ѝ вонеше.
– Бойни истории.
– Военна история – поправи я Джеса.