Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Но ти си му майка – каза Лийша. – Не можеш ли...
Арейн повдигна вежда.
– Да използвам магическите си майчини сили? Ти колко често се вслушваш в майка си?
– Не твърде – призна Лийша. – И обикновено когато го направя, после съжалявам. Но Тамос също е твой син. Не можеш ли да измолиш...
– Повярвай ми, момиче – прекъсна я Арейн, – не се свеня да използвам всякакви измами и уловки, за да накарам синовете ми да се отклонят от пътя си, но това... Тук става дума за гордост и никой мъж не би го оставил да се размине, освен ако в гърлото му не е опряно копие.
Тя отново закрачи из стаята, но този път бавно, с достойнство. Вдигна ръка и докосна набръчканата си брадичка.
– Сигурно се мисли за голям умник. Ако Тамос бъде убит, той губи един съперник. Ако успее и осъществи контакт с лактънците, той ще си присвои заслугите. – Арейн изсумтя. – Това е първият опит на Райнбек в областта на шпионажа. – Тя се обърна към Лийша и се усмихна. – Но обстоятелството, че не можем да го спрем, не означава, че не можем да го обърнем срещу него.
– Нима? – попита Лийша.
– Райни и братята му никога не са се опитвали да изпращат шпиони, защото не им се е налагало. Дженсън им дава всичката информация, а те нито веднъж не са го питали откъде идва тя.
Устните на Лийша потръпнаха в усмивка.
– Имаш свои контакти в Лактън?
– Имам контакти навсякъде – отвърна Арейн. – Знаеше ли, че пристанската господарка на дока ми беше приятелка? Големият син на твоя Ахман Джардир се опитал да я принуди да се омъжи за него, след като превзел града.
– Опитал? – попита Лийша.
Арейн се подсмихна.
– Казват, че му избола окото с перото за подписване на брачния договор. – Лицето ѝ се вкамени. – След като приключил с нея, парчето месо, което останало, изобщо не приличало на човек.
Лийша помнеше Джаян. Помнеше дивашкия блясък в погледа му. Искаше ѝ се да не е истина, но беше твърде възможно.
– Трябва да изтласкаме красиянците от Пристан – каза Арейн, – ако искаме да си върнем херцогството и да ги натикаме обратно в Райзън.
– В Дара на Еверам – каза Лийша. – Видях тези земи, херцогиньо. Красиянците са се окопали здраво. Вече никога няма да бъде Райзън.
– Не бъди толкова сигурна – каза Арейн. – От месеци финансирам райзънските бунтовници и те започнаха да им създават доста неприятности. Красиянците в Лактън няма да забележат как „сигурната“ им земя гори. Няма да ни усетят, като идваме.
– Значи, Тамос има шанс? – попита Лийша.
– Няма да те излъжа и да кажа, че пътят е безопасен, момиче – каза Арейн. – Знам, че го обичаш, но той ми е син, и то единственият, който струва нещо. През цялото време ще бъде в опасност, но ще се погрижа да му осигуря всяко възможно предимство.
– И сега какво? – попита Лийша.
– Сега – отвърна Арейн – се захващаш да изцелиш най-големия ми син.
– Едва ли очакваш от мен да... – започна Лийша.
– Мога и очаквам! – сопна ѝ се Арейн. – Ситуацията с Мливари не се е променила. Дори Тамос да се върне жив и здрав, той ще бъде в опасност, докато Бръшляненият трон не се сдобие с наследник. – Тя махна с ръка. – Нека синовете ми се дърлят и кроят планове. Ако успеем да се обединим с Лактън и да принудим Юкор да се включи в Пакта, Бръшляненият и Металният трон няма да струват и един клат. Хралупата ще бъде новата столица на Теса, а Тамос... Ами Тамос може да е кралят.
По време на обяда Лийша беше разсеяна. Това бе първото ѝ посещение в лазарета на Джизел от доста време насам, но имаше чувството, че си е у дома. Последните няколко седмици Джизел и ученичките ѝ бяха прекарали в Хралупата, а останалите, включително Сиквах, като че ли също се чувстваха уютно тук.
– Вкусно, както винаги – благодари Роджър на господарката Джизел. – Всеки мъж в Анжие съжалява, че не може да ви вземе за съпруга.
– Умният мъж никога не се жени за билкарка – отвърна с намигване Джизел. – Няма как да знае какво му слага в чая, нали?
Аманвах се разсмя, а Роджър се усмихна.
– Същото казваше и господарката Джеса.
Лицето на Джизел помръкна.
– И двете сме го научили от Бруна, ако не друго.
– Вече започна да ми писва – каза Роджър. – Господарката Джеса винаги се е отнасяла добре с мен и ако смяташ да говориш лоши неща за нея, искам да знам защо.
– Аз също – обади се Лийша.
– Тя е плевичарка – отвърна Джизел. – Какво друго да ви кажа?
– И какво от това? – сопна ѝ се Роджър. – Не виждам никаква разлика. И двете заплашвате да ми сипете нещо в чая, и то напълно сериозно.