Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Ала Тамос не го направи и тя усети напрежението в погледа му. Двамата не бяха разговаряли насаме от онази нощ на пътя, но само след два дни графът щеше да замине на юг, а имаше неизказани толкова много неща. Той го знаеше много добре, тя също.
Уонда дремеше в едно от креслата, но след изненадващото посещение на Роджър беше отказала да си легне преди Лийша. Момичето се сепна, отърси се и се протегна, след което се отправи към вратата.
Лийша бръкна бързо в горното чекмедже на писалището си, извади малкото си огледалце и бързо огледа лицето и косата си. Беше си чиста суета, но това ни най-малко не я интересуваше. Придърпа леко роклята си и я отпусна така, че да повдигне бюста ѝ.
Но не беше Тамос. Вместо това в стаята бавно влезе Росал, носейки лакирана дървена кутийка.
– Видя ли те някой? – попита Лийша, опитвайки се да скрие разочарованието в гласа си. – Херцогът...
Росал поклати глава и се подсмихна.
– Доста поизтощих Негова Светлост, преди да го изпразня. Заспа още преди да съм свършила.
Тя постави кутията на писалището и вдигна капака. Вътрешността ѝ беше пълна с натрошен лед. Върху него лежаха три мънички кристални мускалчета, пълни с гъста, мътнобяла течност.
Момичето затвори капака.
– Колко е прясна?
– По-малко от половин час – отвърна Росал. – Минах през тунела.
Лийша се зачуди дали тунелът към бордея на херцога е защитен също като стените на сградата.
– Чиста ли е? Имали примеси от други... течности?
Росал се усмихна.
– Питате дали съм плюла в мускалчетата? Господарката Джеса ще ми откъсне главата, ако донеса такава мостра. Не използвах дори масло. Изцедих го със сухи ръце.
Лийша потрепери, представяйки си едрия Райнбек, който пъшка и потреперва под ръцете на Росал.
– Изглежда, обичаш работата си.
Росал сви рамене.
– По-добре, отколкото да работя в работилницата за лакиране на дърво на татко, която всеки момент може да избухне заради изпаренията. Не е чак толкова зле да упражнявам съпружеските умения върху кралските особи. Господарката Джеса ни научи как да водим танца, като изпразваме всички видове кесии.
– Значи, си там по собствено желание?
Росал кимна.
– Да. Но няма да ми липсва, след като се дипломирам. С нетърпение очаквам да започна истинския си живот.
Момичето напусна стаята, оставяйки след себе си лек аромат на роза. Лийша веднага започна да лъска и сглобява увеличителния си апарат. Капна малко от семето на херцога върху стъклото и нагласи фокуса на лещите. Видя само няколко активни семена, точно както беше описала Джеса. Лийша си сложи защитените очила, но нещата се оказаха още по-зле. Здравото мъжко семе щеше да сияе в изобилие на живи клетки. Райнбековото беше сиво като облачно небе.
Край на надеждите на херцогинята майка, че нещата ще се оправят с хирургия. Ако семената не можеха да стигнат до изхода, Лийша можеше да го оправи. Но ако бяха мъртви...
Гаред крачеше напред-назад, свивайки и разпускайки огромните си юмруци. Един млад паж гледаше с ужас как масивните му рамене заплашваха да разпорят шевовете на изискания му жакет.
– Нощ, Гар, седни и изпуши една лула.
Роджър вече пушеше своята, вдигнал удобно краката върху масичката за чай.
Гаред поклати глава.
– Не искам да мириша на пушек.
Косата му беше намазана с масло и завързана на тила с кадифена лента. Брадата му беше подстригана, а върху вълненото му палто беше пришит новият му герб, двуостра брадва, кръстосана с мачете на фона на дърво. Гаред беше прекарал два часа в разглеждане на кръпката, която шивачът му беше донесъл за одобрение. Мъжът трябваше да положи огромни усилия, за да я издърпа от ръцете му и да я пришие върху жакета.
– Тогава едно питие – предложи Роджър и напълни две чаши, докато едрият мъж продължи да обикаля.
– Да, за да мога да завалвам всички глупости, които успея да изтърся – рече Гаред.
– Стига говори такива неща – сопна му се Роджър. – Това, че си израсъл на село, не означава, че си глупав.
– Тогава защо имам чувството, че всяка дума, произнесена от останалите, има за цел да ме подиграе? – попита Гаред.
– Вероятно е така – отвърна Роджър и пресуши чашата с бренди. – Кралските особи непрекъснато се стараят да се ухапят един други, дори докато се усмихват и обсъждат времето.
– Не ми трябва такава жена – каза Гаред.
– Тогава не избирай такава. Тази вечер ти имаш думата, дори да не ти се струва така. Не е нужно да се жениш за някоя, която не ти допада.
– Ами ако нито една не ми хареса? – попита Гаред. – Херцогът каза, че трябва да се върна в Хралупата с момиче, което да ухажвам. Ами ако на херцогинята майка просто ѝ омръзне и посочи първата, която ѝ попадне пред очите?