Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– За някой, който иска да я представи по скучен начин – съгласи се Росал.
Погледът ѝ не се откъсваше от очите на господарката, но аурата ѝ показваше, че цялото ѝ внимание е съсредоточено в опитите да впечатли Гаред. Всяка дума, всяка поза беше заради него. Това би притеснило Лийша, но поне засега всичко, което младата жена казваше, беше истина.
– Обучавала ли си се по математика? – попита тя.
– Да, господарке – каза Росал. – Аритметика, алгебра и висша математика. Имаме часове по счетоводство и инвентаризация.
– Билкарска наука? – попита Лийша.
– Мога да сваря пет отвари по памет – отвърна Росал. – За плодовитост, смели три...
Лийша я прекъсна с махване на ръката, но не и преди думите ѝ да окажат нужния ефект върху аурата на Гаред.
– С книга подръка мога да приготвя и други – продължи Росал. – Всички изучаваме фармацевтика, в случай че мъжете прекалят с алкохола, докато са тук.
– Да, но може ли да пее? – засмя се Роджър, но Аманвах го изгледа гневно и цялата топлина се изпари от аурата ѝ.
– Извинявай – рече Роджър и добави с по-тих глас. – Просто се опитвам да повдигна настроението.
Момичето поклати глава.
– Никога не съм пяла достатъчно добре според господарката Джеса, но мога да свиря на арфа и на орган.
– Какво е „орган“? – попита Гаред.
Росал го погледна и му намигна.
– Мога да ви покажа моя, ако...
– Достатъчно! – излая Джеса. – Махай се от тук, момиче, докато не съм грабнала пръчката!
Лийша примигна. Колко пъти беше чувала Бруна да използва точно същите думи? Сякаш отново чуваше гласа на старата си наставница.
Но докато Джеса гледаше как момичето излиза, в аурата ѝ не се забелязваше гняв. Тя беше доволна от изпълнението на повереницата си. Едва ли случайно Джакс беше избрал точно Росал да поднесе чая, а не някое друго момиче.
Гаред изпрати Росал с поглед и когато минаваше през завесата, тя леко му махна с ръка, от което аурата му слабо потрепери.
Лийша се обърна отново към Джеса, хвана полите на роклята си и приклекна в реверанс.
– Простете ми, господарке. Не се държах любезно.
– Прието – веднага отвърна Джеса. – А сега, господарке, искате ли да обсъдим истинската причина, поради която сте тук?
Стаята на господарката Джеса беше обзаведена с дебел килим и тежки мебели. По рафтовете имаше стотици книги – рядко срещани томове, много от които Лийша не беше виждала през живота си. Едва устоя на порива да се втурне да ги разглежда.
– Можете да вземете която пожелаете – каза Джеса, – стига да ми я върнете лично, преди да поискате друга.
Лийша я погледна изненадано и Джеса се усмихна.
– Започнахме зле, но аз много искам да бъдем приятелки, Лийша. Бруна никога не е обучавала глупачки, а Арейн има много високо мнение за вас. Никога не съм смятала, че мога да преценявам хората по-добре от тях двете. – Тя се усмихна. – А всяка жена, която успее да задържи вниманието на Тамос за повече от една нощ, трябва да е наистина специална.
Лийша се канеше да се усмихне в отговор, но думите ѝ я смразиха. Джеса беше елегантна и красива и управляваше кралския бордей. Беше ли спала с Тамос? А някое от момичетата на долния етаж? Нощ, сигурно беше минал през всичките.
Джеса взе една чинийка с чашка и я напълни с чай от сребърния чайник, който сигурно струваше цяло състояние в бедния на метали Анжие.
– Братята ни посещават често – отбеляза Джеса. – Райнбек и Микаел, дори Напътственик Питър, никога не са се колебали да свалят дрехите си тук. Човек никога не би разбрал, че някои от момичетата ми са момчета.
Лийша взе чашата, опитвайки се да сдържи треперенето на ръката си.
– Но Тамос... – продължи Джеса. – Тамос дойде само веднъж и не повтори. Винаги е предпочитал сам да ловува.
– И това ме превръща в какво? – попита Лийша. – В плячка?
– В любовта и двамата партньори може да са плячка – рече Джеса. – Това я прави толкова възхитителна.
– Опитахте ли се да откраднете рецептата за течен демоноогън от Бруна? – попита Лийша.
Ако Джеса се беше изненадала от прямотата ѝ, аурата ѝ не го показа по никакъв начин.
– Да, опитах се – отвърна тя. – Жената почти беше стигнала деветдесетте и след като изроди принца, говореше единствено за връщането си в Хралупата. Знаех, че повече няма да я видя, и се страхувах, че тайната ще умре с нея.
– Бруна никога не ми е говорила за вас – каза Лийша. – Нито веднъж през всичките години, които прекарах при нея.
Джеса се усмихна огорчено.
– Да. Никой не може да таи злобата си толкова дълго, колкото старата вещица Бруна. Но аз я обичах и съжалявам, че се разделихме така. Когато умря, беше ли... бързо?