Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Никакви карети – каза Роджър, докато излязоха през задния вход на лазарета на Джизел.
Лийша го погледна с любопитство.
– Защо не? Няма закон, който да ни забранява да пътуваме с карети през нощта.
– Да, но и никой не го разрешава – отвърна Роджър. – Така ще ни забележат, а ние всъщност отиваме на място, където нямаме работа.
– Не каза ли, че бордеят е таен? – попита Лийша. – И че никой не знае, че е там...
– Пък като видят каретите на хралупарите пред вратите на Довършителното училище за талантливи млади дами на господарката Джеса – рече Роджър, – ще им стане още по-любопитно.
– Какво е довършително училище? – попита Уонда.
– Място, където младите жени се учат как да си хванат богати съпрузи – отвърна Роджър.
И наистина, Лийша, Уонда, Аманвах и Гаред не видяха никого по дъсчените пешеходни пътеки, докато следваха Роджър по криволичещите улици на Анжие, стараейки се да се придържат към сенките.
Не че имаше много места, където да ги забележат. Не се виждаха никакви защитени светлини, а уличните лампи бяха малко и разположени нарядко, с изключение на най-богатите квартали.
Вървяха бързо, въпреки тъмнината; защитеното им зрение им позволяваше да виждат всичко по-ясно, отколкото през деня. Всички носеха наметала за невидимост с изключение на Аманвах, която беше избродирала със сребро защитите в дрехите си.
– Толкова е тихо, че чак е зловещо – отбеляза Уонда. – По това време в Хралупата магазините още са отворени.
– Хралупата няма в защитната си мрежа толкова големи дупки, че през тях да могат да влязат въздушни демони – рече Роджър. – Единствените, които бродят по улиците тази вечер, са стражите, ние и бездомниците.
– Бездомници ли? – попита Уонда. – Искаш да кажеш, че те изкарват бедните хора навън през нощта?
– По-скоро не ги пускат вътре, но да – отвърна Роджър. – Тъй като съм израснал тук, смятах, че това е в реда на нещата. Едва когато започнах да обикалям из селцата, разбрах колко е неправилно.
И като по поръчка се дочу пропукване и част от защитната мрежа над главите им припламна. Някакъв въздушен демон се беше спуснал твърде ниско и се беше ударил в защитите. Паяжината от защитни нишки проблесна на фона на небето само за миг, но Лийша видя дупките, които бяха достатъчно големи, за да може през тях да се промъкне демон.
Ядронът също ги видя. Продължи да кръжи над тях известно време, докато се възстанови от сътресението. След това се гмурна, премина чисто през мрежата и полетя над улиците в търсене на жертва.
Сърбяха я ръцете да измъкне хора жезъла и да го унищожи, но ако се притесняваха, че каретите щяха да изглеждат подозрително, то магическият заряд направо щеше да ги издаде.
Но не биваше и да позволяват на демона да ловува.
– Уонда.
– Да, господарке – обади се момичето.
Тя се огледа за миг, след което изтича до едно буре за дъждовна вода, поставено под стряхата на къщата. Засили се и скочи, като кракът ѝ едва докосна края на бурето, и се хвана за ръба на дъсчения покрив, издърпа се нагоре без усилия и се затича по него, докато сваляше лъка от рамото си.
Нададе пронизителен писък, който толкова приличаше на зова на вятърния демон, че хората, които се криеха зад защитените си кепенци, изобщо нямаше да му обърнат внимание. Демонът я чу, направи завой и полетя към нея.
Уонда стоеше уверено, изпънала стрелата до ухото си, и го чакаше да се приближи. Беше стигнал почти над нея, когато тя стреля и защитената стрела проблесна за миг във въздуха, преди да се забие в гърдите на демона. Съществото се сгърчи и се стовари с трясък върху дъсчената пътека.
– Гаред – каза Лийша, докато Уонда се спускаше от покрива. – Моля те, увери се, че е мъртъв, и намери някое място, където да го оставиш така, че да не предизвика пожар, когато го огрее слънцето.
– Готово – отвърна Гаред.
Той отиде до демона, но ядронът дори не потрепери, когато изтръгна стрелата на Уонда от гърдите му. Наблизо нямаше нито корито за напояване на добитък, нито фонтан, в който да го напъха, затова той се принуди да го разкъса на парчета и да го натика в бурето за дъждовна вода. Уонда отиде до локвата сукървица на улицата, потопи дланите си в нея и потрепери, докато татуировките ѝ поглъщаха магията. Кръвта на демона щеше да продължи да разнася вонята си, но нямаше да изгори под слънцето.
Уонда погледна нагоре със сияещи очи, изпълнена със сила.
– Искаш ли да продължа лова, господарке, в случай че има и други?
– Ще се чувствам по-сигурна, ако си до мен – каза Лийша.
Донякъде си беше така, но тя искаше и да попречи на Уонда да извлича магия, докато не разбереше по-добре как ѝ се отразяваше това.