Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Групичката бързо навлезе във вътрешността на града, приближавайки двореца на Райнбек. Улиците тук бяха ярко осветени с лампи и по тях патрулираха стражи, но те успяваха да ги избегнат сравнително лесно.
– Всъщност се върнахме в двореца – каза Лийша.
– Разбира се – отвърна Роджър. – Бордеят е свързан с двореца чрез поредица от тунели, за да могат херцогът и любимите му придворни да имат денонощно достъп до него.
Те свиха зад ъгъла и пред тях се показа Довършителното училище за талантливи млади дами на господарката Джеса. Сградата беше голяма, с две крила около централната кула и се издигаше на три етажа. Лийша видя, че защитите по кулата и пристройките бяха силни, издълбани надълбоко и покрити с плътен лак, излъскан до блясък. Лампите по улицата също бяха защитени. Ако паднеха стените на града, училището щеше да е също толкова добре защитено от ядроните, както и самият дворец.
Роджър отиде смело до вратата и дръпна коприненото въженце на звънеца. Лийша можеше само да предположи, че това е свършило работа, защото отвън не се чу никакъв звук. Миг по-късно вратата се отвори, разкривайки гигантска фигура на мъж. Не беше висок колкото Гаред, но имаше по-широки рамене и бичи врат, който изопваше яката на фината му дантелена риза, а мускулестите му ръце заплашваха да разпорят шевовете на кадифения му жакет. Лицето му изглеждаше уродливо, а носът му очевидно беше чупен неведнъж. В косата му се забелязваха прошарени нишки, но това само го правеше да изглежда по-опитен. На колана му висеше полирана палка, която за миг можеше да се озове в ръката му.
– Не ви познавам.
Това беше обикновено твърдение, но тонът на мъжа го превърна в заплаха.
– Нима, Джакс? – попита Роджър, като отметна назад качулката на наметалото си. – Малко съм пораснал, но съм все същото момче, което обичаше да подхвърляш толкова нависоко, че можех да хвана гредите на тавана.
Мъжът примигна.
– Роджър?
И преди Роджър да успее да завърши кимването си, мъжът нададе вик, пъхна ръцете си под мишниците му и го подхвърли във въздуха. Гаред се напрегна, но тогава Роджър се разсмя и той се успокои.
– Влизайте, влизайте! – каза Джакс, махвайки им с ръка, след което се огледа, преди да затвори вратата.
– По-миналото лято хванахме едно от представленията ти – каза той на Роджър. – Двамата с господарката се сляхме с тълпата и гледахме. Накрая и двамата ни беше накарал да плачем.
Гласът на големия мъж прозвуча задавено, което изобщо не се връзваше с едрата му заплашителна фигура.
– Трябваше да се обадиш.
Роджър го удари с юмрук в ръката, но дори и да беше усетил, едрият мъж не реагира въобще.
Джакс го посочи с пръст.
– А ти не трябваше да отлагаш толкова много посещението си. Наистина ли сега си магьосникът с цигулката на Защитения?
– Аха. – Роджър кимна към придружителите си. – Тук съм, за да запозная хралупарите с господарката Джеса. Тя тук ли е?
– За теб? – попита Джакс. – Винаги. Но трябва да действате бързо. Става късно. Кралчетата ще започнат да пристигат всеки момент.
Той ги поведе надолу по голяма спираловидна стълба, застлана с червено кадифе. От междинния етаж започваше коридор, но Джакс не му обърна внимание, а бутна встрани голям шкаф с книги. Той се плъзна безшумно на колелцата си, разкривайки проход под арка, скрита зад тежка дантелена завеса.
Когато минаха през завесата, шкафът се плъзна на мястото си, а те се озоваха в разкошна стая, пълна с красиви жени. Те се бяха излегнали по меки дивани или в уединени, скрити зад пердета ниши, готови за нощните си клиенти. Всичките бяха облечени с красиви рокли, лицата им бяха напудрени, а косите изкусно подредени в сложни прически. Мирис на парфюм изпълваше въздуха.
– Създателю – каза Гаред. – Мисля, че умрях и съм се озовал в Рая.
Лийша го изгледа намръщено и той сведе поглед.
– А пък се притесняваше, че аз ще идвам тук.
Таванът в средата на стаята се намираше поне два етажа по-нагоре, но долу беше мецанин, от който вероятно се влизаше в личните покои. Джакс бързо ги поведе нагоре по едно стълбище към балкона и през един вход със завеса.
Докато минаваха през нея, Лийша чу някакви звуци отдолу. Надникна и видя, че е пристигнал принц Микаел заедно с група мъже. Сърцето ѝ се разтуптя и тя бързо дръпна завесата.
– Надявам се, че оттук има и други изходи – каза тя, докато се присъединяваше към останалите, които чакаха Джакс да доведе господарката си.
– Повече, отколкото можеш да предположиш – отвърна, намигвайки ѝ, Роджър.
– Малкият Роджър Полухват! – разнесе се глас миг по-късно и някаква жена се появи на вратата в дъното на коридора.