Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Ами погледни натам, виждаш ли, където хълмът тръгва нагоре, където е най-големият отвор. Отгоре върху него има нещо, нещо с формата на яйце, около него се носи дим. Те непрекъснато се катерят до него и го гледат, докосват го.
Тя поклати глава.
— Имаш по-силни очи. Не мога да кажа какво е, дори не виждам дали е кръгло.
Ричард чуваше и усещаше как земята тътне, звуците понякога биваха последвани от мощни изригвания на пара, бълваща от отворите. Острата задушлива миризма на сяра се издигаше нагоре, достигайки до мястото, където двамата се бяха скрили между обезобразените дървета на високия хребет.
— Може би трябва да се приближим да погледнем по-отблизо — прошепна той почти на себе си, докато гледаше как змейовете щъкат насам-натам долу в ниското.
— Ще бъде повече от безразсъдно — остро прошепна тя. — Направо ще бъде откровено глупаво. Един змей може да ти създаде достатъчно проблеми или вече си забравил. А там долу сигурно има десетки.
— Вероятно — недоволно каза той. — Какво е онова зад тях, право нагоре на страната на хълма? Пещера?
Очите й се плъзнаха към тъмния отвор.
— Да. Казва се Пещерата на Шадрин. Според някои минава през цялата планина и стига до долината от другата страна. Но не познавам някой, който да е сигурен в това, нито пък такъв, който би искал да се убеди сам.
Той наблюдаваше как змейовете разкъсват някакво животно и се боричкат над него.
— Какво е Шадрин?
— Едно чудовище, което се предполага, че живее в пещерите. Според някои е просто мит, други се кълнат, че съществува наистина, но никой не иска да разбере доколко е вярно.
Той й хвърли поглед, докато тя гледаше змейовете.
— А ти как мислиш?
Калан сви рамене.
— Не знам. В Средната земя има много места, в които се предполага, че живеят разни чудовища. Ходила съм на много от тях и не съм срещала нищо подобно. Повечето от тези истории са просто истории. Но не всички.
Ричард се радваше, че тя говори. Това беше най-дългото нещо, казано от нея от дни. Странното поведение на змейовете очевидно я бе изпълнило с любопитство и за момент я бе извадило от уединението й. Но не можеха да лежат там и да си говорят; губеха време. Освен това, ако останеха твърде дълго, мухите-кръвопийци щяха да ги открият. Двамата изпълзяха назад и се скриха от ръба, после се запромъкваха още по-навътре, като се движеха с прилепени до земята глави и внимаваха да не вдигат шум. Калан отново потъна в мълчание.
Веднъж отдалечили се от змейовете, поеха пак по пътя за Тамаранг — земята, с която граничеше Дивото, земята, управлявана от Кралица Милена. Не след дълго стигнаха до един разклон. Ричард смяташе, че трябва да тръгнат надясно, тъй като знаеше от Калан, че Тамаранг се намира на изток. Оставиха змейовете и Огнения извор отзад вляво. Калан тръгна по левия път.
— Какво правиш? — Откакто напуснаха Агаден, той не я изпускаше от поглед. Повече не можеше да й има доверие. Всичко, което тя искаше, беше да умре и той знаеше, че ще успее да го направи, ако не следи всяко нейно движение.
Тя се обърна и го погледна със същото празно изражение на лицето, с което го гледаше от дни.
— Нарича се обърнатият разклон. Пред нас горе, където не можем да видим оттук, поради терена и гъстата гора, пътищата започват да се пресичат и посоките се объркват. Гъстите дървета скриват слънцето, загубваш посоката. Тръгнем ли по десния път, ще свършим при змейовете. Другият, левият, води в Тамаранг.
Той се намръщи.
— Защо му е на човек да си създава трудности, като строи такъв път?
— Това е само един прост начин, използван от старите владетели на Тамаранг, за заблуда на нашествениците, идващи от Дивото. Понякога това ги забавяло, давало време на защитниците да отстъпят и да прегрупират силите си, ако е необходимо, след което отново да нападнат.
Той за миг се вгледа в лицето й, опитвайки се да прецени дали казва истината. Вбеси се от мисълта, че се налага да се притеснява за подобни неща.
— Ти си водачът — каза най-после. — Води.
При тези думи тя се обърна и продължи напред. Ричард не знаеше докога ще може да понася това. Тя говореше само при необходимост, ако той се опитваше да завърже разговор, не го слушаше, отстъпваше назад всеки път, когато я приближеше. Държеше се така, сякаш докосването му е отровно, но той знаеше, че всъщност се притеснява за своето докосване. Помисли си, че начинът, по който заговори, докато наблюдаваха змейовете, показва някаква промяна, но сега разбра, че се лъже. Тя бързо потъна в мрачното си настроение.