Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
След тежката кръвозагуба император Джаганг също бе в критично състояние, влошено допълнително от продължителната езда с жалките останки от императорската елитна кавалерия. Така или иначе, той отказа да се движат по-бавно, дори това да му струваше повече болка и усилия. Джаганг не мислеше за себе си, а за сигурността на хората си. Сега най-после и двамата бяха на сигурно място в шатрата на императора, под засилените грижи на цяла армия Сестри на светлината. Дженсън предпочиташе да остане край Себастиан, но Сестрите я изгониха навън.
Гледката в лагера подейства на императора съкрушително. Беше готов да убие всеки, който го предизвика по някакъв начин. Дженсън разбираше бурните му чувства.
Светлинната мрежа беше възпламенена почти в центъра на лагера. Дори толкова часове след събитието на мястото цареше пълен хаос.
Много от подразделенията се бяха разпръснали, готвейки е за евентуална предстояща атака. За други се предполагаше че просто са избягали към хълмовете. На мястото, където се бе възпламенила светлинната мрежа, нямаше нищо освен огромна обгоряла вдлъбнатина. В последвалия хаос никой не бе успял да установи броя на жертвите. Беше почти невъзможно при толкова много убити и разпръснали се войници да се преброят подразделенията, а още по-малко хората. Но в едно нямаше спор — унищоженията бяха катастрофални.
До Дженсън бяха достигнали слухове, че само за миг са били изпепелени половин милион души. А може би доста повече. Нямаше начин да се установи колко точно са, имаше много тежко ранени — обгорели или ослепени, посечени или с изтръгнати от летящи предмети крайници, смазани от тежки каруци, оглушели, толкова замаяни и вцепенени, че само стояха втренчени в нищото с ококорени очи. Нямаше достатъчно лечители и Сестри на светлината, които да се заемат дори с една нищожна част от ранените. С всеки изминат час хиляди войници умираха от раните си.
Но въпреки ужасяващата си сила ударът не можеше да обезглави гигантското туловище на Императорския орден. Лагерът изглеждаше безкраен и именно поради тази причина голяма част от него беше оцеляла. Според императора бе само въпрос на време, докато загиналите бъдат заменени от нови подразделения. И тогава той възнамеряваше да даде воля на яростта си и да отмъсти на народа на Новия свят.
Дженсън като че започваше да разбира защо Себастиан винаги се бе изказвал тъй остро срещу магията, защо смяташе, че трябва да бъде унищожавана. Никое добро, сторено от магия, не би могло да замени злините, които причиняваше тя. Дженсън се надяваше тази зла сила да пощади поне живота на Себастиан.
Въпреки убеждението на император Джаганг, че силите им скоро ще бъдат възстановени, им предстояха тежки дни. Голяма част от хранителните им запаси беше напълно унищожена, наред с огромни количества провизии и оръжия. В Целия огромен лагер нямаше незасегната палатка. Очакваше ги студена нощ и повечето войници щяха да я прекарат под открито небе. За щастие, макар императорската шатра да бе съборена от магическата стихия, хората му бяха успели да я изправят и да осигурят подслон на предводителя си и първия му стратег.
Дженсън крачеше, разгорещена не само от тревогите си, но и от ярост. Вече не вярваше на света някога да се е раждало по-голямо чудовище от Ричард Рал. Определено никой не бе причинил на човешкия род повече страдания от него. Умът и не го побираше! Как е възможно да съществува тъй алчен за власт и могъщество човек, който не се спира пред никакви пречки и е готов да изтреби милиони хора по пътя си. Не можеше да повярва, че Ричард Рал е частица от Сътворението. Изключено! По-скоро е последовател на Пазителя.
Очите и плувнаха в сълзи. Започна да изрича пламенни молитви към добрите духове да запазят Себастиан жив, да помогнат на Сестрите да го излекуват.
Със свито от тревога сърце спря и се втренчи в една масичка, която не бе забелязала предишния път. След вражеската атака императорската шатра беше издигната доста набързо и тази масичка, явно от личните покои на императора, вероятно не е била поставена на мястото си. В единия и ъгъл имаше малка етажерка за книги.
В търсене на нещо, което да я разсее и да убие времето в очакване на новини от Себастиан, Дженсън огледа вяло старите книги. Не можа да разчете заглавията им. Поради някаква причина обаче едно от тях привлече вниманието и. Може би откри нещо в ритъма на чуждите думи. Извади книгата от лавицата и я обърна към светлината, опита се да прочете заглавието. Прокара пръсти по трите позлатени думи на корицата. Нищо не и говореха, но в същото време и се струваха някак странно познати.