Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Император Джаганг махна недоверчиво с ръка.
— Едва ли нещо тъй малко, което може да бъде задействано така просто, може да е много силно.
— Физическите размери или начинът, по който се задейства заклинанието, не бива да се сравняват с резултата, Ваше сиятелство. Между тях няма зависимост, поне не в обичайния смисъл. Механизмите на задействане нямат нищо общо със силата на магията. Дори самата магия и задействащият я механизъм не е задължително да са свързани. Няма правила, по които да се съди за подобна магия.
Императорът описа кръг с ръка над десетките хиляди мъртви войници и коне.
— Очевидно нещо, причинило такъв погром, притежава изключителна сила.
— Армията от призрачни коне, която ни атакува, може да е била ръководена от магьосник, чертаещ символи в магьоснически пясък, докато произнася ужасно сложни заклинания. Или пък може да е било книга, съдържаща информация за отблъскване на кавалерийска атака, отворена на подходящата страница и поднесена пред нападателите — може би от километри разстояние. Дори страхът на човека, разполагащ с подобен вид изградена магия, може да я задейства.
— Искаш да кажеш, че може да бъде задействана и случайно? — попита Дженсън.
— Разбира се. Именно това я прави толкова опасна. Но до колкото съм чела, това става изключително рядко. И понеже може да бъде толкова опасна, този вид магия се обвива с какви ли не предохранителни мерки, включващи в себе си най-дълбоко познаване на магическите техники.
— Но ако един добре обучен магьосник премахне предохранителните мерки, всичко може да бъде задействано от най-елементарен механизъм, така ли? — попита Дженсън.
Сестра Пердита я изгледа многозначително.
— Именно.
— Значи тази призрачна кавалерия може да бъде изпратена насреща ни отново, във всеки един момент, за да ни довърши — заключи Джаганг, оглеждайки опустошеното бойно поле.
Сестрата поклати глава.
— Доколкото знам, изграденото заклинание може да се използва само веднъж. Изчерпва се. Това е една от причините, поради които се среща толкова рядко. Веднъж използвано, изчезва завинаги, а днес вече няма магьосници, притежаващи силата на древните си предци, които да могат да направят ново.
— Защо досега не сме се сблъсквали с изградени заклинания? — с нарастващо нетърпение попита Себастиан. — Как се случи точно сега, изневиделица?
Сестра Пердита го изгледа за момент. В очите и блестеше гняв, какъвто никога не би си позволила да прояви пред императора, макар именно той да бе заповядал атаката срещу Двореца на Изповедниците, завършила със смъртта на толкова много Сестри на светлината.
Изключително бавно и внимателно тя вдигна ръка към Кулата, издигаща се на върха.
— В Магьосническата кула има хиляди стаи. Повечето от тях са пълни с отвратителни и страшни неща. Твърде е възможно, когато притиснахме врага да прекара тук зимата, магьосникът им Зорандер най-после да се е оказал с достатъчно време, за да претърси основно Кулата, да си набави неща, които са му липсвали до момента, за да е готов да ни посрещне напролет, когато настъпим към Ейдиндрил. Косата ми настръхва, като си помисля какви още ужаси може да ни е подготвил. Тази Кула е непревземаема и така е от хиляди години.
Погледът на Себастиан бе по-мрачен дори от Джаганговия.
— Но защо не ни предупреди? За пръв път чувам подобни неща.
— Направих го. Но вие тръгнахте.
— Била си против много други неща, с които сме се справяли — изръмжа насреща и Джаганг. Когато си на война, се научаваш да поемаш рискове и да даваш жертви. Който го е страх от мечки, не ходи в гората. Себастиан посочи Кулата.
— Какво друго можем да очакваме?
— Изградените заклинания са само една от опасностите в борбата с тези хора. Никоя от нас не ги бе възприемала като особено голяма заплаха, понеже се срещат наистина рядко. Но както виждате, дори едно такова заклинание може да се окаже опустошително. Кой знае какви още ужасни беди ни очакват!
По-страшното е, че за повечето от тях изобщо не можем да се догадим. Да вземем само вледеняващата им зима. Тя унищожи стотици хиляди наши войници, без врага да си мръдне дори пръста, без да рискува дори един живот. Само това ни причини повече загуби от почти всяка битка или бедствие. Нима сме очаквали, че ще понесем такива загуби от снегове и лошо време? Числеността и силата ни помогнаха ли ни пред природните стихии? Нима тези стотици хиляди жертви са по-маловажни, защото са умрели от болести, а не от зловредна магия? Какво значение има това за мъртвите какво значение има за останалите след тях?
Признавам, че в очите на войника победата не е тъй героична и сладка, ако е спечелена над болен и отслабнал враг, но смъртта си е смърт. Нашата армия е многократно по-голяма от тяхната, но ние загубихме стотици хиляди заради студа — не бяха покосени от магия, от която толкова се притеснявате и от която искате да ви защитаваме.