Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
— Но в реална битка — рече изпод вежди Себастиан — нашата многочисленост наистина ни осигурява непобедима сила.
— Кажете го на тези, които умряха от грипове и настинки. Многочислеността не винаги означава победа.
— Това е нелепо! — избухна Себастиан.
Сестра Пердита посочи полето с мъртви войници.
— Кажете го на тях.
— Ако искаме да побеждаваме, трябва да сме готови да поемаме рискове — реши въпроса Джаганг. — Това, което ме интересува, е дали има вероятност врагът да ни атакува с още такива изградени заклинания?
Сестра Пердита поклати глава, сякаш да покаже, че това е въпрос без отговор.
— Съмнявам се, че магьосникът Зорандер познава в дълбочина пазената в Кулата изградена магия. Няма живи магьосници, които да са запознати достатъчно добре с нея.
— Както е видно, все пак е изучил достатъчно добре поне едно такова заклинание — не се съгласи Себастиан.
— И може да се окаже, че то е единственото, което е успял да разгадае и да използва. Както вече казах, веднъж използвано, изграденото заклинание се изчерпва.
— Все пак не е ли възможно — прекъсна я Дженсън — да има и други изградени заклинания, които да е разгадал и да знае как да използва?
— Да. Но не е изключено използваното от него заклинание да е последното по своя род. От друга страна, няма как да знаем дали не се е затворил в Кулата с още стотици подобни заклинания, при това доста по-ужасни от това, което вече изпрати насреща ни. Наистина е невъзможно да разберем.
Черните очи на Джаганг обходиха бойното поле, покрито с труповете на неговите елитни кавалеристи.
— Определено е използвал това заклинание, за да… На хоризонта блесна ослепителна светкавица. Цялото поле се озари, но светлината не отмря, както става при светкавиците. Дженсън побърза да посегне към юздите на Рижка и Пит, за да не хукнат да бягат. Повечето от другите коне се вдигнаха на задните си крака и зацвилиха.
Над реката, виеща се по продължение на долината, в която бе разположена армията на Джаганг, забушуваха пламъци. Светлината бе тъй бяла, тъй чиста, тъй нагорещена, че озари облаците по цялото небе, чак до хоризонта. Беше светлина с такава мощ и наситеност, че повечето хора се свлякоха на земята в ужас.
Яркото зарево се носеше напред с невъзможна бързина, помиташе всичко по пътя си. В същото време бе тъй далеч, че не се чуваше нищо. Скалистите планински зъбери, опасващи града, бяха облени в ослепителен блясък.
След известно време Дженсън чу дълбок боботещ тътен, който отекна дълбоко в душата и. Земята под нозете и потрепери. Мощният ечащ тътен премина в усилващ се рев.
В светлината се вряза огромна мрачна дъга. Трябваше и време, за да разбере, че поради огромното разстояние това, което и се струваше като огромен облак прах, най-вероятно е вулкан от отломки, не по-малки от дървета. Или от каруци. Докато гигантският облак се издигаше все по-нагоре през светлината, постепенно започна да се разсейва, докато от него не остана и следа на фона на всепоглъщащата жега и блясък. Дженсън видя вълна, заприлича и на кръговете, които се образуват, когато хвърлиш камък в езеро. Само че тук беше само една и се разширяваше върху сушата.
Всички стояха като вцепенени, обзети от ужас. Изведнъж в съседния хълм се вряза мощна въздушна стена. Забушува буря от камъни и пясък, която се понесе нагоре към тях. Застигна ги само след миг. Всичко стана тъй внезапно и ги връхлетя с такава сила, че ако клоните не бяха оголели от зимата, със сигурност щяха да останат без листа в същия този миг. Под напора на вятъра дърветата потрепериха.
Конете масово започнаха да скачат на задните си крака и да цвилят. Ездачите им скачаха ужасени, за да не пострадат. Дженсън, олюлявайки се под напора на вятъра, заслони очите си с ръце, едрите мъжаги около нея до един зашепнаха детски молитви към Създателя за избавление.
Джаганг прие гледката с предизвикателно блеснал поглед.
— Добри духове! — възкликна Дженсън, щом първият залп на вятъра поутихна. — Какво беше това?
Сестра Пердита беше пребледняла като платно.
— Светлинна мрежа. — Думите и бяха изречени почти шепнешком, в интонацията и Дженсън долови нещо, което не бе подозирала, че е възможно да изпитва тази жена — ужас.
— Невъзможно! — изфуча император Джаганг. — Сестрите долу ни пазят от светлинни заклинания!
Сестра Пердита не каза нищо. Не можеше да откъсне поглед от потресаващата гледка.