Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
По изражението на Себастиан Дженсън виждаше, че болката му е почти непоносима, но въпреки това той успя да проговори.
— Доколкото знам, светлинната мрежа не може да нанесе кой знае какви поражения, най-много да срине сграда.
Сестра Пердита продължаваше да мълчи. Това бе нейният начин да им покаже, че ако се вгледат около себе си, ще разберат, че е точно обратното.
Дженсън стисна юздите на двата коня с една ръка, а с другата погали Себастиан по гърба. Сърцето и се късаше за него, искаше и се да го отведе на тихо и спокойно място, където някой да се погрижи за раните му. Според Сестрите положението му бе сериозно и се налагаше тяхната намеса. Дженсън предполагаше, че раната, нанесена му от чародейката, трябва да бъде излекувана с магия.
— Как е възможно да е светлинна мрежа! — възкликна Джаганг. — Та тук няма никой — нито войска, нито жив човек. Може би само неколцина с дарбата от техните.
— Това им е достатъчно — обясни Сестра Пердита. — Подобно нещо не се нуждае от подкрепления. Нали ви казах, че тук нещо не е наред. При наличието на тази Кула в Ейдиндрил не се знае на какво е способен един магьосник, пък дори да е останал съвсем сам. Не е изключено да се справи с цяла армия, била тя и с размерите на нашата.
— Искаш да кажеш, че е нещо като засада в планината — в тясна просека дори незначителен по численост отряд може да се справи с огромна армия? — попита Себастиан.
— Точно така.
Джаганг не можеше да повярва на ушите си.
— Да не се опитваш да ме убедиш, че дори някакъв си дръглив дърт магьосник, попаднал в място като Кулата, може да направи всичко това?
Сестра Пердита погледна императора.
— Този дръглив дърт магьосник, както го нарекохте, току що успя да направи невъзможното. Той не само е намерил светлинна мрежа, създадена най-вероятно преди хиляди години, но което е още по-невероятно, някак си е успял да я възпламени.
Джаганг извърна гневния си поглед в посока на изтляващата светлина.
— Скъпи Създателю! Точно над армията! — Поглади с длан бръснатото си теме, замислен над зловещата истина. — Как е възможно да възпламенят светлинна мрежа сред армията ни? Нали сме предпазени! Как е възможно?
Сестра Пердита заби поглед в земята.
— Няма как да разберем това, Ваше сиятелство. Може да е нещо най-обикновено, например кутия, съдържаща древна светлинна мрежа, от която той е премахнал защитите и я е оставил така, че да преминем през нея. Може би, докато нашите са разполагали лагера си, някой я е намерил, зачудил се е какво ли има в тъй невинната наглед малка кутийка, отворил я е, а дневната светлина е била последната задвижваща сила. А може и да се е случило нещо напълно различно, за което изобщо не бихме могли да се досетим, нито да си представим, камо ли да предвидим. Така и няма да разберем. Който и да е задействал мрежата, сега тя е част от облака, надвиснал над долината.
— Настоятелно ви съветвам да изтеглим незабавно армията от там, Ваше сиятелство — обади се Себастиан и млъкна, присвит от болка. — Щом могат да призоват на помощ подобна защита, при всичките наши магьосници и чародейки, които ни пазят, то тогава завземането на Кулата може да се окаже невъзможно.
— Но ние трябва да го направим! — избоботи Джаганг.
Себастиан се отпусна назад, за да изчака пристъпа на болка да отмине.
— Ако изгубим армията, Ваше сиятелство, Господарят Рал ще триумфира. Това е положението. Ейдиндрил не си струва риска. — Говореше не Себастиан, когото Дженсън познаваше, а стратегът на Императорския орден. — По-добре е да се оттеглим и да обмислим внимателно следващата си атака, да ги накараме да се бият при наши условия, не при техни. Времето е наш съюзник, не техен.
Потънал в безмълвна печал и ярост, Джаганг не откъсваше очи от долината, където се намираше армията му, и обмисляше предложението на Себастиан.
— Това е работа на Господаря Рал — прошепна императорът най-накрая. — Трябва да го убием. В името на Създателя, трябва да го видя мъртъв.
Дженсън знаеше, че е единствената, която може да свърши тази работа.
ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
ДЖЕНСЪН КРАЧЕШЕ НЕРВНО из шатрата, стъпките и потъваха глухо в дебелите императорски килими. На входа зорко бдеше една Сестра, чиято задача бе да не допуска някой да притеснява императора или още по-лошо — да го нарани. Навън обикаляше цяла орда стражи, придружавани от Сестри. Сестрата на входа на шатрата от време на време извръщаше глава към неспокойната гостенка.
Дженсън не можеше да спре, не можеше да прави нищо друго. Вътрешностите и се бяха свили на топка — толкова силна бе тревогата и за Себастиан. По време на дългото връщане към лагера той бе изгубил съзнание. Сестра Пердита я предупреди, че има опасност за живота му. Дженсън не можеше да понесе мисълта, че е възможно да го загуби. Той беше единственото, което имаше на този свят.