Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Вик рязко вдигна глава и видя на ръба на скалата главата и раменете на някакъв мъж. Почти веднага позна Дон Уилсън.
— Ехо! — викна в отговор.
Беше се изправил и сега внимателно се заизкачва по пътеката, внезапно скован от ужас и срам, защото преди по-малко от две минути беше чул слаб, съвсем далечен звук, но беше предпочел да го пренебрегне. Ясно, че е чул хлопването на вратата на колата на Дон. Би могъл да се подготви, стига да беше обърнал повече внимание на звука, вместо да реши, че иде от много по-далеч, а не от площадката, където е и собствената му кола.
Уилсън вървеше по ръба и явно се озърташе за пътека. Накрая я откри и се спусна надолу. Вик вече се беше изкачил до едно твърде тясно място, където нямаше как да се разминат, и затова се върна обратно. Къде подхлъзвайки се, къде залавяйки се за храсталаците, Уилсън скоро застана до него.
— Какво правиш тук? — веднага попита той.
— О, просто излязох на разходка. Мелинда си е забравила шала някъде тук.
— Знам. Намерих го — рече Уилсън, като размаха шала. — А това въже за какво ти е?
— Ей тук го намерих. Изглежда съвсем ново.
Уилсън кимна, озърна се наоколо и в миг очите му се заковаха върху хартията във водата.
— Как я караш, Дон? А Джун как е?
Уилсън слезе на каменния блок, явно за да може по-добре да огледа. Но рязко спря, и той стъписан, изглежда, че вижда само парче изпомачкана кафеникава хартия. После се взря в краката на Вик, за да си обясни какво е привличало погледа му върху камъка. Вик отново се заизкачва по пътеката. Сигурно Мелинда е обядвала с Уилсън и го е помолила да се отбие на връщане да й прибере шала. От просто по-просто. И колкото просто, толкова и ужасяващо.
— Ей, почакай! — викна Уилсън след него.
Вик спря и се обърна. Гледаха се право лице й лице. Уилсън се беше надвесил точно над откритото петно.
— Нали това гледаше? Прилича ми на петно кръв? Точно така — кръв е, абсолютно съм сигурен!
Вик нарочно се позабави с отговора:
— И аз първо така помислих, но после се сетих, че трябва да е ръжда.
Отново пое нагоре. А Уилсън очевидно се зае да търси петна, които да стигат до водата.
— Ей, почакай! — викна той след малко и се завтече подире му, пъхнал ръце в джобовете на тренчкота си, вирнал нагоре смръщената си физиономия. Спъна се в един камък, решил да го настигне.
— Казвай какво знаеш за тия петна! И защо се опитваше да ги прикриеш!
— Няма такова нещо — отвърна Вик и продължи нагоре.
— Признай си, Вик, нали ти уби Камерън? Защото трябва да ти кажа, че ще докарам полиция тук. Ще им предложа да потърсят и във водата. Как ти се струва това, а?
Как — почувствува се уязвим и беззащитен. Стана му неприятно, че е с гръб към Уилсън.
Щом изкачи пътеката, забеляза колата на Уилсън, закътана сред дърветата на пътя. Сигурно Уилсън беше познал колата му и нарочно беше спрял по-надалеч, за да не го чуе и да може спокойно да го шпионира.
— Колата ти препречва пътя — рече Вик, щом Уилсън стигна горе. — Би ли я изтеглил назад? Освен ако искаш да тръгнеш пред мен.
За момент Уилсън сякаш се смути и ядоса, а после кривна към пътя. След една-две минути моторът забоботи и Вик изчака малко, за да разбере как ще постъпи. Отдръпваше се от пътя. Качи се в колата и подкара. Ако се отървеше от втората верига за сняг от багажника, по-малко вероятно беше да разпознаят онази, с която бе привързан трупът. Да, само че Мелинда с готовност би я разпознала и даже и да не е убедена, би твърдяла, че точно това е веригата. Даде газ и помаха на Дон, като го подминаваше.
Единственият му шанс беше Уилсън да не успее да уговори полицията да претърси кариерата. Убедяха ли се обаче, че петната са от кръв — а за беля сигурно точно така щеше да стане, — нямаше да чакат подкана да потърсят и във водата. Погледна в огледалото за колата на Дон. Излезе от черния път на пътя за Литъл Уесли, без да я е видял. Сигурно Дон още не можеше да се измъкне от коловоза.
Щом се прибереше до Литъл Уесли, Уилсън щеше да отиде право в полицията. Вик си представи как полицаите пристигат в дома му точно когато спокойно си приготвя яденето или пък когато е седнал да вечеря. Ще опита да блъфира Уилсън. Полицаите вече са наясно, че той обича да създава смут. А освен това са и на негова страна, а не на страната на Уилсън. Може и да успее да ги разубеди да отидат да огледат петната кръв. Искаше се само хладнокръвие и нищо повече.
Знаеше си обаче, че събитията няма да протекат така. Полицаите ще отидат да огледат петната. Ако пък не отидат, Уилсън ще се обади или в предприятието на Камерън, или на Хейвърмал.
Не беше съвсем наясно какво да предприеме.