Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
моята версия, за която нямах обяснение. Но Дмитрий имаше.
Той се приближи към мен, като продължаваше да е нащрек
заради двамата пазители зад гърба си.
– Защото никой не е трябвало да умре. – Ниският, плътен
глас на Дмитрий отекна съвсем ясно благодарение на добра-
та акустика на залата. Нямаше нужда от микрофон, когато се
обърна към Таша. – Ти не си очаквала Лиса да бъде придружа-
вана от пазител. – Имаше право, осъзнах аз. През онази нощ
Еди беше избран за дежурен пазител при странни обстоятел-
ства и едва бе успял да се върне навреме за срещата на Ам-
броуз с Лиса. – Джеймс вероятно е трябвало само да симулира
нападение и да побегне... но това би се оказало достатъчно,
за да предизвика прилив от симпатия, с което да се увеличи
подкрепата за принцеса Василиса. И точно това се бе случило,
макар и с малко по-трагична развръзка.
Яростта, изписана по лицето на Таша, сега се преобрази
в нещо, което не успях да преценя веднага. Изглеждаше ос-
кърбена от обвиненията ми, но да я обвинява Дмитрий – това
вече ѝ дойде много. Сега имаше вид на дълбоко обидена жена.
Съкрушена. Познавах това изражение. Нали само преди два
часа го бях видяла и върху лицето на Ейдриън.
– Димка, не и ти... – пророни тя.
През очите на Лиса видях как се промениха цветовете в
аурата на Таша, как засветиха по-ярко, когато погледна към
Дмитрий. Видях точно това, което Соня ми бе обяснила, как
аурата разкрива любовта.
– И заради това е натопила мен – промърморих едва чуто.
Никой не ме чу, освен Дмитрий и пазителите около нас.
463
р и ш е л м и й д
– Какво? – учуди се Дмитрий.
Само поклатих глава. През цялото това време Таша е про-
дължавала да обича Дмитрий. Знаех го от миналата година, ко-
гато тя му бе предложила да се оженят и да имат деца – шанс,
какъвто малцина мъже дампири получават. Той ѝ бе отказал
и тогава си помислих, че тя е приела да си останат просто
приятели. Но не е било така. Още го обичаше. Когато Лиса
разкри пред Ханс отношенията между Дмитрий и мен, Таша
вече е знаела. Но откога точно? Не бях сигурна в отговора.
Очевидно е знаела за мен и Дмитрий още преди да убие Та-
тяна. Натопявайки ме за убийството, на Таша ѝ се откриваше
възможност отново да бъде с Дмитрий.
Нямаше смисъл да се обясняват личните ѝ мотиви да ми
припише престъплението. Сега най-важното беше убийството
на Татяна. Погледнах към Ханс.
– Зная, че можеш да ме арестуваш. Но не мислиш ли, че
вече имаш достатъчно основания да прибереш и нея, както и
Етан Мур?
Лицето на Ханс остана неразгадаемо. Чувствата му към
мен винаги бяха противоречиви, още от първата ни среща.
Понякога за него бях само смутител на реда. Понякога – дос-
тойна за водач. Той вярваше, че съм убийца, но при все това
ми позволи да говоря пред множеството. Никога не бе харес-
вал много приятелите ми. Какво щеше да направи сега?
Отклони очи от лицето ми и огледа групата пазители, заели
позиции в залата, готови за действие. Кимна им сухо.
– Отведете лейди Озера. И Етан Мур. Ще ги разпитаме.
Имайки предвид, че Таша седеше сред другите посетите-
ли, настъпи паника, когато четирима пазители се насочиха
към нея. Претъпканата зала бе тъй гъсто населена, че не се
размина без малко блъскане. По-изненадваща бе яростната
съпротива на Таша. Спомних си, че е добре тренирана. Не
така, както бяха подготвени пазителите, но достатъчно, за да
ги затрудни при залавянето ѝ. Умееше да раздава ритници и
удари – както и да пробожда кралици – и дори успя да повали
един пазител.
Осъзнах, че може би наистина щеше да се опита да се из-
мъкне, сражавайки се, макар че ми се струваше невъзможно.
464
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
В залата цареше пълен хаос. От всички страни към мястото на
схватката се втурнаха още пазители. Ужасени морои се опит-
ваха да избягат колкото можеше по-далече от мелето, но пове-
чето само си пречеха един на друг, като се бутаха, препъваха
и падаха. Внезапно силен пукот изкънтя в залата. Изстрел от
пистолет. Повечето морои мигом залегнаха на пода, само па-
зителите продължиха да напредват. Вероятно Таша се беше
сдобила с този пистолет от пазителя, когото преди малко бе
съборила на пода. И със свободната си ръка сграбчи първия
морой, който ѝ попадна подръка. Боже мой, беше Мия Ринал-