Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
– Половината от придворните мразеха Татяна заради този
закон. И ти си сред тях.
– Но не съм накарала бодигарда си да подкупи свидетел,
нито да нападне Лис... принцеса Драгомир. И не се престру-
вай, че не го познаваш – предупредих Таша. – Бил е твой бо-
дигард. Виждали са ви заедно. – Описанието на Иън на лич-
ността, посетила Сейнт Луис, беше съвършено ясно: дълга
черна коса, светлосини очи, белези върху едната страна на
лицето ѝ.
– Роуз, не мога да повярвам, че това се случва, но ако
Джеймс – това е името му – е направил това, за което гово-
риш, то той е действал самостоятелно. Винаги е имал ради-
кални идеи. Знаех го още когато го наех за охрана, обаче ни-
кога не съм допускала, че е способен на убийство. – Огледа се
наоколо, търсейки някоя по-авторитетна личност, и накрая се
спря върху членовете на Кралския съвет. – Винаги съм вяр-
вала, че Роуз е невинна. Ако Джеймс е виновен, то ще бъда
безкрайно щастлива да ви кажа каквото зная, стига това да
изчисти името на Роуз.
Толкова, толкова лесно. Мистериозният морой – Джеймс –
изглежда е присъствал почти навсякъде, където е била Таша.
Освен това е бил забелязан в подозрителните ситуации, къде-
то тя не е била – като подкупването на портиера Джо и напа-
дението срещу Лиса. Можех да спася Таша, като стоваря ця-
лата вина върху този Джеймс. Нали вече бе мъртъв. А с Таша
можехме да си останем приятелки. Тя е действала, водена от
принципите си, нали така? Какво лошо имаше в това?
Кристиан се изправи до нея и ме изгледа, сякаш бях непо-
зната.
– Роуз, как можа да изречеш всичко това? Ти я познаваш.
Знаеш, че не би могла да го направи. Престани да разигра-
461
р и ш е л м и й д
ваш сцени и ни остави да изясним как този Джеймс е убил
кралицата.
Толкова, толкова лесно. Да се обвини мъртвеца.
– Джеймс не би могъл да прободе Татяна – отсякох. – Ръка-
та му е била недъгава. На един морой са необходими и двете
ръце, за да прободе някого. Вече на два пъти съм била свиде-
тел на това. И съм готова да се обзаложа, че ако попитате на-
право Етан Мур... – Погледнах към пазителя, който внезапно
пребледня. Вероятно би бил готов да се впусне в смъртоносна
битка и да убива без колебание. Но да издържи една щателна
проверка? И евентуално разпит от началниците си? Не вяр-
вах, че ще се справи. Вероятно поради това Таша е могла да
го манипулира. – Джеймс не е бил там в нощта, когато Татяна
е загинала, нали? Не мисля, че и Даниела Ивашков е била там,
въпреки това, което е било съобщено по-рано на принцеса
Драгомир. Но Таша е била. Тя е била в покоите на кралицата и
ти не си съобщил за това.
Етан изглеждаше готов да побегне, но шансовете му да се
измъкне бяха тъй нищожни, колкото моите или на Дмитрий.
Той поклати бавно глава.
– Таша не би убила никого. – Не беше точно жадуваното
от мен потвърждение за нейното местонахождение, но беше
близко. По-късно пазителите биха могли да изтръгнат повече
от него.
– Роуз! – Кристиан вече бе побеснял от гняв. Като го видях
да ме гледа с такава омраза, ме заболя дори повече, отколкото
от изражението на Таша. – Престани!
Лиса направи няколко колебливи крачки напред. Долових,
че съзнанието ѝ не иска да повярва на това, което казах... но
все още ми вярваше. Замисли се за противоречивата ситуация.
– Зная, че е грешно... но ако използваме внушение върху
заподозрените...
– Не смей дори да го предлагаш! – кресна Таша и обър-
на изгарящите си очи към Лиса. – Стой настрани от това.
На карта е заложено бъдещето ти. Бъдеще, което може да
те направи велика и да постигнеш всички неща, от които се
нуждае нашият народ.
– Бъдеще, което ти ще можеш да манипулираш – осъзнах
462
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
играта ѝ аз. – Лиса вярва в много от реформите, които ти пред-
лагаш... и си мислиш, че ще успееш да я убедиш и за онези, в
които още не вярва. Особено след като е гадже на племенника
ти. Ето защо ти се бореше толкова упорито за промяната на
закона за кворума. Искаше тя да стане кралица.
Кристиан понечи да пристъпи напред, но Таша го спря, като
го улови за рамото. Това обаче не му попречи да заговори:
– Това е идиотщина. Ако тя е искала Лиса да бъде кралица,
защо е накарала Джеймс да я нападне?
Това и за мен си оставаше загадка, една от пробойните в