Последна саможертва

цина изсумтяха подозрително. – Не я харесвах. Но не съм я

убила. – Погледнах към Ханс. – Ти разпита портиера, кой-

то свидетелства къде съм била в нощта на убийството, нали

така? А той разпозна мъжа, който нападна Лиса, като лицето,

подкупило го да излъже къде съм била. – От Михаил бях на-

учила, че Джо накрая си признал, че е получил пари от зага-

дъчния морой, след като пазителите го притиснали до стената

с помощ та на снимката.

 459 

р и ш е л м и й д

Ханс се намръщи, поколеба се, но накрая ми кимна да про-

дължа.

– Няма досие, потвърждаващо съществуването му или поне

пазителите не разполагат с такова. Но алхимиците знаят кой е

той. Видели са го в една от техните сгради, при това в ролята

на бодигард. – Погледът ми се спря на Етан Мур, застанал до

вратата сред групата пазители. – Като бодигард на личността,

която е била допусната на среща с Татяна в нощта на убий-

ството ѝ: Таша Озера.

Не беше необходимо публиката в залата да надава рев, за-

щото този път Таша изкрещя достатъчно, за да заглуши всички

останали. Седеше до Кристиан, преди да скочи като ужилена

от стола си.

– По дяволите, какви ги говориш, Роуз? – възкликна тя. –

Да не си полудяла?

Докато стоях там предизвикателно, готова да се изправя

срещу тълпата и да поискам справедливост, преливах от усе-

щане за триумф и могъщество. Но сега... сега просто изпитвах

тъга, докато се взирах в тази личност, на която винаги бях

вярвала и която в момента ме изпиваше с очи, разширени от

шок и болка.

– Искаше ми се да бях... но е вярно. И двете го знаем. Ти си

убила Татяна.

Изумлението на Таша нарасна, примесено сега с малко

гняв, но в същото време сякаш още не можеше да повярва, че

съм изрекла това обвинение.

– Никога, никога не съм вярвала, че ти си я убила – и с

всички сили те защитавах. Защо го правиш? Да не би да се

хващаш за позорното петно на стригои, лепнато върху нашата

фамилия? Мислех, че си над такива предразсъдъци.

Преглътнах. Смятах, че събирането на доказателствата ще

е най-трудната част. Но се оказа нищо работа в сравнение с

огласяването им.

– Това, което казвам, няма нищо общо със стригоите. Поч-

ти ми се иска да имаше. Ти си мразела Татяна заради закона за

възрастта и отказа ѝ да позволи на мороите да се сражават. –

Спомних си още нещо, което се случи, когато Таша узна за

тайните тренировки на мороите. Тогава Таша беше ужасена и

 460 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

потресена. Сега подозирах, че е било породено от чувство на

вина, задето е имала толкова погрешна преценка за кралицата.

Тълпата замря, смаяна от разкритията, но една личност

внезапно се оживи: някакъв представител на фамилията Озе-

ра, когото не познавах, който очевидно държеше много на

солидарността във фамилията. Непознатият мъж се изправи,

скръстил предизвикателно ръце пред гърдите си.