Последна саможертва

– Почакайте. Моля ви първо да ни изслушате.

Обръчът от пазители остана плътен, без никакви пролуки.

Бях съвсем сигурна, че майка ми и Михаил са единственото,

което ги спираше да открият огън по нас още там, на място.

Пазителите винаги бяха обучавани да бранят другите пази-

тели, поне доколкото е възможно. Лесно можеха да повалят

Джанин и Михаил, които им блокираха достъпа до нас, пък и

обградилите ни пазители нямаше да чакат вечно. Но Джил и

Ейб внезапно пристъпиха напред и заеха позиции до нас. Още

два щита в нашата отбранителна линия. Намесата на цивилни

още повече усложняваше нещата. Ейдриън не се бе помръд-

 457 

р и ш е л м и й д

нал, но фактът, че оставаше затворен в обръча, превръщаше и

него в препятствие за пазителите.

– По-късно, ако искате, можете да ни изведете оттук – ка-

зах им аз. – Няма да се съпротивляваме. Но първо ни оставете

да говорим. Знаем кой е убил кралицата.

– Както и ние – прекъсна ме един от пазителите. – А сега,

вие останалите... отдръпнете се, преди да пострадате. Тези

двамата са опасни бегълци.

– Те трябва да говорят – спря го Ейб. – Имат доказателства.

Той отново се намесваше, говорейки уверено за неща, за

които нямаше никаква представа. Залагаше изцяло на мен. За-

почвах да го харесвам. Жалко, че доказателството ни не беше

стопроцентово сигурно, както ми се искаше, но както споме-

нах и по-рано... това бяха технически подробности.

– Оставете ги да говорят.

Беше нов глас, но глас, който винаги и по всяко време щях

да позная. Лиса си проправи път между двама пазители. Те

останаха нащрек, в бойни позиции, загрижени да не им се из-

плъзнем. Това ѝ позволи да се промъкне, но само донякъде,

тъй като единият от пазителите я сграбчи за ръката и не ѝ

позволи да стигне до нас.

– Те са стигнали толкова далеч. Те имаха право за...

Джил. – Господи, не ѝ беше лесно да го каже, без да треп-

не, още повече че не беше напълно наясно с това разкритие.

Единствено смъртта, надвиснала над мен, я караше да пре-

небрегне потресаващата новина, че се е сдобила със сестра.

Тя също ми вярваше на сляпо, уверена, че казвам истина-

та. – Те са във вашата власт. Няма къде да избягат. Само им

позволете да говорят. Аз също имам доказателство, което ще

потвърди тяхната версия.

– На твое място не бих избързвала да го споделя, Лис – из-

рекох с нисък глас. Лиса още вярваше, че убийцата е Даниела,

и истината никак нямаше да ѝ се понрави. Хвърли ми смутен

поглед, но не протестира.

– Нека тогава да ги изслушаме – заяви един от пазители-

те, при това не кой да е, а самият Ханс. – След едно толкова

дръзко бягството действително бих искал да узная какво ги е

върнало обратно.

 458 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

Ханс да ни се притече на помощ?

– Но – продължи той – сигурен съм, че и двамата ще ни