Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Всичко наред ли е? – Лийша почувства как гърдите ѝ се стягат. – Тамос...
– Той е добре – отвърна Роджър. – Снощи поведе групичката на лов за скален демон. След това преследването на скални птици и глигани изгуби своето очарование и мисля, че всички искаха да се върнат обратно в града, за да поразмишляват върху онова, което видяха.
Внезапната паника накара Лийша да си поеме рязко дъх. Тамос се беше заклел, че няма да се ожени за нея, докато носи в корема си детето на друг мъж, но с подкрепата на Арейн тя отново си беше върнала надеждата. Ако нещо му се случеше...
– Господарке Лийша? – Уонда се появи на прага на стаята си, разтърквайки сънените си очи. Ножът в ръката ѝ беше дълъг колкото ръката на Лийша. – Чух гласове. Добре ли си?
– Добре съм, Уонда – отвърна Лийша. – Роджър дойде. Връщай се в постелята.
Жената кимна и отпусна рамене, след което се завлече обратно в леглото.
Лийша отвори по-широко вратата, за да пусне Роджър вътре, и той влезе с вдървена походка, въртейки главата си на всички страни, сякаш претърсваше стаята.
– Има ли някой друг тук?
– Разбира се, че не – отвърна Лийша. – Кой друг...
Роджър определено изглеждаше неспокоен.
– Тамос не е ли идвал да те види?
– Не. Защо? Плашиш ме, Роджър. Какво се е случило?
Роджър поклати глава. Гласът му беше толкова тих, че тя едва го чу.
– Навсякъде има уши.
Лийша се намръщи, но отиде до кутията си за бижута, където държеше своите хора, и отвори малките чекмедженца, за да извади подходящите кости. Подреди ги в кръг около два стола. След това си сложи защитените очила, за да се убеди, че защитите са се свързали и кръгът се е активирал.
– Готово.
Тя взе звънчето, с което викаше прислугата, отиде до кръга, протегна ръката над защитите и яростно го разклати. Видя, че езичето се движи, почувства вибрацията, но нито тя, нито Роджър чуха звука.
Лийша седна на единия стол и го подкани да се присъедини.
– Нито звук няма да излезе извън този кръг. Можем да крещим с цяло гърло и Уонда ще продължи да похърква на двайсетина фута от тук. Така, каква е тайната, която не можа да ми прошепнеш в празната стая?
Роджър въздъхна дълбоко.
– Мисля, че Райнбек и братята му се опитаха снощи да убият Тамос.
Лийша примигна.
– Мислиш си?
– Беше... пасивен опит. – Роджър набързо ѝ разказа как групата на херцога се беше затаила, докато битката не се развиваше в полза на Тамос, и как бяха стреляли едва след като победата беше сигурна. – Не се опитаха да го наранят, но според мен изглеждаха твърдо решени да оставят демона да им свърши работата.
– Сигурно има някакво обяснение – рече Лийша. – Може да е имало проблем с оръжията им.
– С всичките? – попита Роджър. – Едновременно?
Лийша изсумтя. Наистина изглеждаше малко вероятно.
– Но той е техен брат, и то последен в редицата от наследници. Защо им е да го убиват?
– Съвсем не е това причината – отвърна Роджър. – Кралските фамилии в Анжие все още се чувстват засегнати от преврата на Райнбек Първи преди две поколения. Ако херцогът умре без наследник, нито Микаел, нито Питър ще успеят да задържат трона без кръвопролития, особено след като мливарите си купуват съюзници из целия град.
– И ти смяташ, че при Тамос ще бъде по-различно? – попита Лийша.
– Тамос си има собствена армия – отбеляза Роджър. – Която вече е по-голяма и по-добре обучена от тази на братята му. Със скоростта, с която се разраства Хралупата, тя скоро ще може да се мери с обединените Анжие и Мливари. И Тамос е герой, възпят в не една песен. Райнбек е толкова жалък, че дори позволи на брат си да му припише своя ловен трофей. Според теб как се е почувствал, когато Тамос го е засрамил пред останалите мъже?
Лийша усети внезапна болка и погледна надолу. Обикновено режеше ноктите си ниско, за да не пречат на работата ѝ, но въпреки това те бяха пораснали достатъчно, за да се забият в кожата ѝ, когато беше стиснала здраво юмруците си. Насили се да се отпусне.
– Говорил ли си за това с някой друг?
Роджър поклати глава.
– На кого мога да кажа? Не мисля, че и самият Тамос би ми повярвал, а Гаред...
– Ще направи някоя глупост – съгласи се Лийша.
– И без това се натвориха доста глупости – рече Роджър. – Не съм ти разказал всичко.
– Тези идиоти!
Арейн стисна юмруци и закрачи напред-назад с бързината на много по-млада жена.
– Какво ще правиш? – попита Лийша, когато възрастната жена най-после забави крачка.
– Какво мога да направя? – тросна се Арейн. – Нямам никакви доказателства, освен думите на твоя жонгльор, а Райнбек е херцог. Когато си науми нещо, може да бъде упорит като скален демон, а аз нямам властта да отменям решенията му.