Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Нинив обаче не беше в настроение за разни учтивости, така че изпружи ръка, за да се види добре пръстенът с Великата змия, и каза разгорещено:
— Ей, я виж тук…
— Много хубаво — отвърна жената и ги подбутна толкова силно, че двете се намериха седнали една до друга на леглото. Очите на Елейн се облещиха от изумление. Въпросната Анан застана срещу тях с мрачно лице, с юмруци на кръста, досущ като майка, готова да скастри дъщерите си.
— Това, че ми го тикаш под носа, само показва колко сте глупави. Този младеж ще ви дундурка на коляно — и двете наведнъж, ако му позволите, че и да ви нацелува може, ако му се оставите, но няма да ви навреди. Вие обаче можете да му навредите, ако продължавате с това.
Да му навредят?! Тази жена си мислеше, че те… мислеше си, че той… мислеше, че… Елейн не знаеше да се разсмее ли, или да се разплаче, но стана и заоправя полите си.
— Както казах, госпожо Анан, изглежда, нещо сте се заблудили. — И продължи с по-мек тон: — Впрочем, аз съм Елейн Траканд, щерка-наследница на Андор и Айез Седай от Зелената Аджа. Не знам какво си въобразявате… — Очите й се кръстосаха, когато госпожа Анан изпъна пръст пред носа й.
— Елейн, ако така се казваш, единственото, което ме спира да те замъкна долу в кухнята да си измиеш устата, както и това глупаво момиченце с теб, е възможността наистина да можете да преливате донякъде. Освен ако не сте толкова глупави, че да носите този пръстен, без и това да можете. Но ви предупреждавам, че това за Сестрите отсреща в Тарасинския палат едва ли ще е от значение. За тях поне знаете ли? Ако го знаете, честно казано, вие не сте просто глупави, а сте заслепени от глупост.
Гневът на Елейн нарастваше с всяка следваща дума. Глупаво момиче? Заслепени от глупост? А, не, с това нямаше да се примири, особено след като я бяха принудили едва ли не да пълзи пред Мат Каутон. Да ги дундурка? Мат Каутон? И все пак успя да запази външното си спокойствие. Не и Нинив обаче.
Нинив просто пламна от ярост и сиянието на сайдар я обгърна. Потоци на Въздух увиха госпожа Анан от раменете до глезените, прилепиха полите и фустите й към краката й и за малко да я прекатурят.
— Аз, драга моя, случайно съм една от онези Сестри в палата. Нинив ал-Мийра от Жълтата Аджа, за да сме по-точни. Сега искаш ли аз да те отведа долу в кухнята? И аз, представи си, разбирам нещичко от миене на уста.
Жената не можеше да не е усетила натиска на потоците и дори малоумна да беше, трябваше да се досети какво означават невидимите въжета, които я бяха стегнали, но дори не примигна! Само дето пъстрозелените й очи се присвиха, нищо повече.
— Хм, значи поне една от вас можела да прелива — каза тя най-спокойно. — Би трябвало да те оставя наистина да ме завлечеш в кухнята, чедо. Каквото и да ми направиш, до обяд ще сте в ръчичките на истинските Айез Седай. Обзалагам се.
— Ти чу ли ме? — настоя Нинив. — Аз…
Тази Анан обаче не млъкна.
— Цяла година няма да престанете да ревете, и то пред всички, пред които сте казвали, че сте Айез Седай. Бъдете сигурни, те ще ви дадат да разберете. Би трябвало да ви оставя да вършите глупостите си или да изтичам до палата веднага щом ме пуснете. Но няма да го направя, и то само защото могат да накажат и лорд Мат почти колкото вас, ако дори заподозрат, че ви е помагал, а както вече казах, този младеж ми харесва.
— Казвам ти, че… — отново се опита да я прекъсне Нинив, но ханджийката пак не й даде възможност да и каже нещо. Макар и овързана като бала, жената беше като канара, затъркаляла се по някой склон. Не канара, ами сякаш целият склон се срутваше, премазвайки всичко по пътя си.
— Това, че се опитваш да поддържаш лъжата, няма да ви помогне, Нинив. Ти ми изглеждаш на, хм, двайсет и една, повече или по-малко, тъй че за да си достигнала забавянето, трябва да си поне с десет години по-голяма. Възможно е дори да си носила шала от четири-пет години. Ако не беше само едно нещо. — Главата й, единствената част от тялото й, която можеше да се движи, се люшна към Елейн. — Ти, дете, не си толкова възрастна, за да си го стигнала все още забавянето, а никоя жена досега не е носила шала толкова млада като теб. Никога, в цялата история на Кулата. Ако изобщо си стъпвала в Кулата, обзалагам се, че си носила бялото и си пискала всеки път, когато Надзорницата на новачките е поглеждала към теб. Намерили сте някой златар да ти направи тоя пръстен — знам, че такива глупци има достатъчно — или пък Нинив да го е откраднала и да ти го е дала, след като е получила правото за себе си. Но така или иначе, след като ти не можеш да бъдеш Сестра, значи и тя не може. Никоя Айез Седай няма да тръгне да пътува с жена, която се представя лъжливо за такава.