Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
От другия край на коридора през развалините си проправяха път още петима войници, придружавани от една Сестра на светлината. Зад тях идваха още десетима. От една зала встрани излязоха още две Сестри с почернели от сажди лица, както и група щурмоваци. Половината от мъжете бяха ранени и кървяха, но всички се движеха без чужда помощ.
Император Джаганг седеше опрян на стената — точно там, където го бе оставила Дженсън. Дълбоката му рана донякъде беше покрита с парчето завеса, с която го бе превързала Дженсън, но плътта и мускулите не бяха наместени както трябва и очевидно се нуждаеше от спешни грижи. Явно оздравителната магия на Сестрата, опитала се да помогне на императора миг преди да издъхне, още действаше и поне прекрати кръвоизлива.
Все пак Джаганг бе изгубил достатъчно кръв и лежеше отпаднал и блед — макар и не толкова блед, колкото онези, които за пръв път видяха дълбоката му рана.
Една от Сестрите коленичи, за да огледа крака му. Опита се да намести по-добре двете части на разпореното му през средата бедро, при което той изкрещя от болка.
— Сега няма време за лечение — каза тя. — Първо трябва да го отнесем на сигурно място.
Пристегна, доколкото бе възможно, кървавото парче завеса. Намери още някакви подръчни средства за превръзка.
— Пипнахте ли я? — попита Джаганг, докато Сестрата се опитваше да затвори раната му с друго парче плат. — Къде е?
— Себастиан! — Подпрян на къс летва, успя да се надигне, за да огледа насъбралите се около него войници. Сред тях различи двамата, които почти носеха Себастиан към него. — Ето къде си бил. Къде е Майката Изповедник? Хвана ли я?
— Не беше тя — отвърна вместо Себастиан Дженсън.
— Моля? — Императорът огледа гневно втренчените в него лица. — Видях я, кучката. Познавам Майката Изповедник! Защо не я заловихте!
— Били са магьосник и чародейка — продължи Дженсън. — Използваха някаква магия, за да ни накарат да мислим, че са Господарят Рал и Майката Изповедник. Беше номер.
— Мисля, че е права — намеси се Себастиан, преди Джаганг да се е нахвърлил върху нея. — Бяхме заедно. Аз виждах Майката Изповедник, Дженсън не я виждаше.
Джаганг я изгледа изпод вежди.
— Но след като всички други са я видели, защо ти…
Изведнъж разбра. Поради някаква причина, която Дженсън не можеше да разбере съвсем, той изведнъж прозря истината в думите и.
— Но защо? — попита Сестрата, която превързваше раната на императора.
— И магьосникът, и чародейката явно бързаха — обади се Дженсън. — Сигурно са намислили нещо.
— Объркват ни — прошепна Джаганг, докато оглеждаше внимателно развалините наоколо. — Искат да ни намират работа. Да ни държат надалеч, да отклоняват мислите ни в друга посока.
— Надалеч от какво? — попита Дженсън.
— От основната ни сила — разбра какво има предвид императора Себастиан.
Друга от Сестрите хвърли тайно поглед към посестримите си и се зае да превързва ребрата и гърдите на Себастиан.
— Това е само временно — измърмори тя почти на себе си.
— Не изглежда добре. — Бърз поглед към друга Сестра. — Трябва да се погрижим за това. Но не може да стане тук.
Себастиан потрепери от болка, но успя да проговори:
— Това е номер. Държат ни тук, искат да се питаме къде ли може да са те, пращат ни на лов за духове, докато нападат армията ни.
Джаганг изруга. Погледна през огромната дупка в стената, взривена от магьосническия огън, в посоката, където бяха оставили многочислената армия. Би трябвало да се намират на километри далеч, скрити в долината. Стисна яростно юмруци.
— Кучка! Искали са да отклонят вниманието ни, за да могат да нападнат необезпокоявани армията ни. Коварна подла кучка! Трябва да се връщаме незабавно!
Групата забърза през коридорите. Джаганг и Себастиан бяха отнесени от по двама войници, за да напуснат колкото се може по-бързо Двореца на Изповедниците. Положението на Себастиан се влошаваше.
Пътьом групата се увеличаваше. Дженсън остана изненадана да види толкова много оцелели войници. Макар че в сравнение с числеността им при влизането в Двореца бяха буквално разбити. Ако бяха останали заедно, вместо да се разделят, както бяха заповядали императорът и Себастиан, досега всички да са мъртви. Въпреки всичко труповете, които Орденът оставяше след себе си, бяха значителен брой.
Слязоха на първия етаж и се отправиха към сервизните коридори. По съвет на Себастиан решиха да не излизат през главния вход, тъй като сигурно там ги очакват и ще се опитат да им попречат да избягат. Движеха се колкото се може по-тихо из пустите кухни, най-накрая се озоваха в един страничен двор. Посрещна ги мрачен ден. Намираха се зад висока стена, скриваща града от погледите им.