Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Бенджамин Уолбърг бе колосален тъпак.
Въпреки всичко той продължи да си повтаря, че крайната цел е един по-добър, по-справедлив свят. И затова си затваряше очите за нелицеприятното, знаейки в сърцето си, че това е неизбежно зло, и отправяше поглед напред към обетованата земя.
Филаделфия върна Скот Уокър с неговата безпогрешна прецизност отново в живота на Прайс и Лезли. Той ги посрещна на частно летище в околностите на Честнът Хил, предаде запечатаните инструкции от Шийлдс на Камерън и ги откара до малък хотел в Бала-Синуид, на двайсет и пет минути от града. Отново бяха регистрирани с чужди имена. Лутър Консидайн се присъедини към Прайс и Монтроуз, за да чуе какво им е написал Франк Шийлдс.
Уолбърг бе филантроп, особено по отношение на изкуството. Той и неговите банки правели щедри дарения на симфонични оркестри, на операта и губещите театри. Допълнителна привилегия за неколцината крупни дарители били поканите за предпремиерните представления. На другия ден вечерта се предвиждало да присъства на репетиция на Филаделфийския оркестър, на която щял да държи реч в знак на благодарност, а и за да насърчи съмишлениците си дарители. Щял да отиде сам, тъй като съпругата му била починала преди няколко години, а той не се оженил повторно.
Шийлдс бе се погрижил главният разпоредител — служител на ЦРУ — да посочи на Уолбърг място до пътеката на шестнайсети ред, зад рехавата публика; на съседното кресло щеше да седи Камерън. За пореден път на Камерън и неговия обект бе осигурено уединение.
Следващата вечер настъпи. Лезли и Лутър заеха местата си на седемнайсети ред и след речта си Уолбърг седна до Прайс, а оркестърът поде четвърта част от Бетовеновата Девета симфония, „Ода на радостта“.
— Забележителна реч, господин Уолбърг — прошепна Камерън.
— Шшшт, това е много по-прекрасно.
— Боя се, че трябва да поговорим…
— Тук не се говори, тук се слуша.
— Зная от сигурен източник, че сте се готвили да отлетите на изток, към Средиземноморието, за да се срещнете с Джулиан Гуидероне, стига да успеете да го откриете. Защо не чуете думите му? Аз съм неговият пратеник.
— Какво? — Бенджамин Уолбърг рязко извърна глава към Прайс, а бръчките на лицето му издаваха страх. — Как е възможно да сте научили подобно нещо?
— Господин Гуидероне разполага с източници, които за нас са непостижими.
— Всемогъщи Боже!
— Може би ще е по-добре да се оттеглим в дъното на залата.
— Праща ви Гуидероне?
— Ставате ли? — Кам кимна към пътеката отляво на Уолбърг.
— Да, да, разбира се.
В дъното на залата, докато оркестърът навлизаше в тържествения хорал на Бетовеновата „Ода на радостта“, Бенджамин Уолбърг чу думите, които щяха да променят неговия живот, неговия свят, оставяйки го да се чуди дали животът му си струва да се живее, а и дали светът му си струва да бъде спасен.
— В Амстердам е настъпила сериозна криза — започна Прайс.
— Предположихме, че няма сериозни промени — прекъсна го банкерът. — Беше ни казано да не търсим контакт с Кайзерграхт.
— Не би имало смисъл, дори да опитате. Ван дер Меер е изчезнал, Гуидероне се опитва да удържи положението.
— Та това е лудост! Къде се е дянал Ван дер Меер? Защо?
— Можем единствено да правим догадки. Навярно е научил, че сред нас са проникнали враждебно настроени елементи, предприемат се контрамерки и контразаговори. Кой знае? Установено е единствено, че е изчезнал.
— Господи… — Ръцете на Уолбърг вече трепереха; той ги опря в слепоочията си, лицето му придоби пепелив оттенък, а в същото време песента на хора се извиси и безброй гласове изпълниха огромната зала с вълнуващата музика на Деветата симфония. — Толкова усилия, толкова години подготовка… и какво постигнахме?
— Ако Гуидероне не срещне съпротива, нищо няма да се промени.
— Всичко се е променило! И за това причината е в Кайзерграхт. Ние сме непоклатими.
— Джулиан поема цялата отговорност — непоколебимо отсече Камерън. — Всички инструкции ще идват пряко от него, чрез мен. Разчетът във времето остава непроменен.
— Но ние не знаем кои са тези хора. Амстердам не ни е съобщил.
— Ще ги научите — продължи Прайс, като се стараеше да си припомни прочетеното от разпечатките, както и от резюмето на Скофийлд за неговия разговор с Ленард Фредерикс в Лондон. — Средиземно море, пожарите. Ще се започне от Близкия изток и както слънцето се движи на запад, така ще тръгне и вълната от хаос. Отначало бавно, набирайки сила но след няколко седмици, най-много месец-два, ще настъпи икономическа парализа. Повсеместна.