Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Точно тогава ние ще започнем да предлагаме нашите спасителни решения. Във всички сфери. Уайтхед, Фаулър, Никълс и аз разбираме това, но знаем много малко! Ван дер Меер ни увери, че действията ни как да проникнем в Сената и дори в Белия дом ще бъдат планирани. С тези инструкции обаче ние още не разполагаме!
— Не разполагате и с Джеймисън Фаулър.
— Какво?
— Той се е оттеглил, ако това е точната дума. Без да ви уведоми, е вдигнал по тревога свои съучастници в обслужващите клонове на промишлеността, за да изработят алтернативни планове…
— Не ви вярвам! — прекъсна го Уолбърг.
— Колкото и да е невероятно, това е истината.
— Какви са тези алтернативни планове?
— Доколкото успяхме да ги проучим, целят забавяне, стратегия на изчакване.
— Говорите нелепици! Електрическите компании по цялото източно крайбрежие са готови да се консолидират, за да докажат икономическата обоснованост.
— Която ще съпътства загубата на хиляди работни места — отбеляза Камерън. — И тъкмо това е желаният ефект.
— Временно състояние, което скоро ще бъде преодоляно.
— Нищо няма да се получи, ако Фаулър бави нещата. Всичко трябва да е в максимална степен координирано, за да се постигне целта.
— Защо му е да бави нещата?
— Вие ми кажете, макар сведенията ни да са повече от достоверни. Може да се е подплашил, може в последния момент да е решил да се увери, че всички други ще се включат. Не забравяйте, все още съществуват закони; Фаулър може да се е уплашил, че ако се превърне в беден парий, ще прекара години в затвора.
— Грешите, допускате огромна грешка. И той е отдаден на замисъла, както и аз, от съвсем различни подбуди, разбира се, но той няма да се откаже!
— Дано не се лъжете. И все пак, докато господин Гуидероне не научи нещо повече от своите източници, постарайте се да избягвате Фаулър. Ако ви се обади, нито дума за нашия разговор; ако забележите нещо необичайно в поведението му, в думите му, оставете съобщение ето на този номер. — От джоба си Прайс извади малко листче. — Този телефон е само за свръзка. Ще предадете, че трябва да се обадя в банката си, тъй като съм нарушил минималния депозит.
Камерън се обърна и тръгна към изхода на залата тъкмо когато хор и оркестър бележеха драматичния връх в Деветата на Бетовен. Бенджамин Уолбърг не помръдна от мястото си, като да бе изпаднал в транс; не виждаше, а и не чуваше нищо, просто зяпаше в стената от червено кадифе.
Той бе сломен човек, изпълнен с неимоверна тъга, а знаеше и причината. Бе се вслушал в песента на сирената, измамлива сирена, подтикваща към непростимото, безбожното. И все пак в името Господне, от правилни подбуди! Все още ли важаха те? Той щеше да иде в храма с надеждата да намери утеха, а може би и наставление.
Трийсет и втора глава
Щом се прибраха в малкия хотел в Бала-Синуид, Кам, Лезли и Лутър Консидайн проведоха кратко съвещание.
— Ама че гледка — възкликна Лутър, — същинска котка върху горещ ламаринен покрив! Беше зяпнал стената, сякаш в дробовете му не бе останала и глътка въздух.
— Струва ми се, нашият водач действително му причини нещо подобно — рече Монтроуз. — Права ли съм, Оуби-Уан Кеноуби?
— Кой?
— О, забравих, че нямаш навика да ходиш на кино.
— Да, успях да го притисна, но той не е като другите. Господи, колко беше уплашен. И все пак, ако правилно съм го разгадал, той изпитваше и нещо друго. Долових проблясъци на дремеща съвест, истинска съвест. Като му казах, че шефът от комуналните услуги, Фаулър, може и да бави нещата, че изглежда, се колебае…
— Добър тактически ход — обади се подполковникът. — Внеси разцепление, след което изчакай да избухне паниката.
— Същото, струва ми се, казах и на Кайзерграхт. Статистиката показва, че този подход бележи най-голям брой успешни попадения.
— Как да разбираме това за съвестта? — попита пилотът. — По-точно, откъде разбра?
— От думите му, макар да не е говорил дълго, а също и от начина, по който се изразяваше. Когато споменах изчезването на Ван дер Меер, той прошепна „Толкова години работа, и какво постигнахме?“, сякаш онова, което са направили, е неприемливо за неговата религия. А по-после, по повод на Фаулър каза: „И той е отдаден на замисъла, както и аз, от съвсем различни подбуди, разбира се“… „От съвсем различни подбуди“, как трябва да тълкуваме тези думи?
— Различни причини за постигане на целите? — предположи Лезли.
— Не ми се вярва. Самите цели може би, но не мога да бъда сигурен. За другото обаче съм наясно, той не говореше като човек, който гледа само да спаси себе си. За разлика от останалите.