Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Не обичам неделите ми да започват точно така, драги — каза той и прикри прозявка с окичената си с пръстени ръка. — На какво си мислиш, че си играеш, по дяволите?
Английският му беше прецизна, загладена версия на езика, преподаван в добрите индийски училища. От тези две изречения и начина, по който ги произнесе, разбрах, че образованието му е постколониално съответствие на моето. Майка ми, която всеки Божи ден се трепеше от работа, бе спестила пари да ме прати в точно такова училище като неговото. При други обстоятелства можеше да си говорим за Шекспир, за Шилер и за „Митологията“ на Бълфинч. Само от тези две изречения го разбрах. А какво знаеше той за мен?
— Мълчиш, а? Какво има? Да не би моите хора да са те пребили? Направиха ли ти нещо надзирателите?
Гледах го мълчаливо. Според старата школа на австралийските затвори не бива да портиш, да доносничиш за никого. Дори и за надзирателите. Дори и за затворниците — надзиратели. Никога не бива да портиш никого по никакви причини.
— Кажи де, надзирателите ли те пребиха?
Внезапно утринната песен на скорци наруши мълчанието, последвало въпроса му. Слънцето се беше издигнало над хоризонта, златните му лъчи струяха в леката мъгла и блещукаха в росата. Почувствах утринния бриз с всяка от хилядите рани, чиито корички от засъхнала кръв се пукаха всеки път, когато помръднех. Стиснал устни, аз вдишвах утринния въздух на града, който обичах с цялото си сърце.
— Биете ли го? — попита той един от надзирателите на марати.
— Много ясно, сър! — отвърна мъжът с явна изненада. — Вие ни наредихте да го набием.
— Не съм ви казал да го убиете, идиот такъв! Погледнете го! Прилича на одран!
Началникът погледна златния си часовник и шумно въздъхна.
— Много добре. Ето какво ще е наказанието ти. Ще оковем краката ти с вериги. Трябва да се научиш да не удряш надзирателите. Да си научиш урока. Оттук нататък, до второ нареждане, ще получаваш половин дажба храна. Отведете го!
Аз продължавах да мълча, а те ме поведоха обратно към спалното. Знаех процедурата. Бях научил по трудния начин, че когато затворническите власти злоупотребяват с властта си, най-умно е да мълчиш — всичко, което правиш, ги вбесява, а каквото кажеш — само ти влошава положението. Деспотизмът не презира нищо повече от праведността на жертвите си.
Човекът, който ме окова, беше весел мъж на средна възраст, който караше деветата година от седемнайсетгодишната си присъда за двойно убийство. Убил съпругата и приятеля си, докато спели заедно в леглото, а после се предал в най-близкия полицейски участък.
— Беше мирно — разказа ми той на английски, докато прикрепяше стоманена халка около глезена ми със скърцащите клещи. — Умряха, както си спяха. Е, той поне умря, докато спеше. Когато брадвата се стовари върху нея, тя беше будна, в просъница, но не задълго.
След като ми сложи оковите, той вдигна веригата, която щеше да ме спъва. В средата имаше по-широка брънка във формата на халка. Той ми даде дълга ивица грубо платно и ми показа как да я прекарам през халката и да я вържа около кръста си. Така халката увисваше на платнената ивица малко под коленете ми и веригата не се влачеше по земята.
— Казаха ми, такова… само след две години, стана надзирател — осведоми ме той, намигна ми и се усмихна до уши, докато прибираше инструментите си. — Ти бъди спокойно. Когато това ще стане, след две години, аз за тебе се грижа. Ти си мой много добър английски приятел, нали? Няма проблеми.
Веригите ме ограничаваха и се налагаше да ситня. Ако исках да вървя по-бързо, трябваше да щапукам и да въртя хълбоци. В моята стая имаше още двама души с пранги. Наблюдавах движенията им и постепенно научих техниката. След няколко дни вече танцувах този клатушкащ се тромав танц несъзнателно като тях. Всъщност, докато ги наблюдавах и подражавах, постепенно открих, че в техния тътрещ се танц имаше нещо повече от принуда. Те се опитваха да придадат изящество на движенията си, да вложат някаква красота в приплъзващите се лъкатушни стъпки, да смекчат унижението от веригата. Открих, че дори и в това човеците намират изкуство.