Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Всяка нощ тревогата ме хвърляше в потен кошмар за десетгодишната присъда, от която бях избягал в Австралия. Тревогата се таеше в гърдите ми, стискаше сърцето ми и често набъбваше до такава гротескна мъка, че усещах как се задавям, как тя ме души. Вината е дръжката на ножа, с който сами се пробождаме, а любовта често е острието; но тревогата е тази, която точи острието, и в края на краищата тя убива повечето от нас.
Уплахата, ужасът, тревогата и болката най-сетне взеха връх, когато Големия Рахул, надзирателят, съсредоточил върху мен омразата и несретата на дванайсетте години, прекарани в затвора, ми нанесе един удар в повече. Седях близо до входа на празното спално и се мъчех да напиша разказ, чийто сюжет ми бе хрумнал и бях развил през последните седмици. Повтарях историята изречение по изречение, ден след ден, докато ги измислях. Това беше медитация, която ме поддържаше жив. Когато онази сутрин успях да отмъкна остатък от молив и малък наръч обвивки от дажбите захар, най-сетне се почувствах готов да започна първа страница. В момент на покой, след обработката на въшките шепеш, аз започнах да пиша. Тихомълком, както умеят злодеите, дори и дебелите и тромавите, Рахул се промъкна зад гърба ми и стовари своята лати върху лявото ми рамо с такава сила, че едва не ми строши костите. Пръчката му за наказания беше сцепена на края и ударът раздра кожата ми по дължината на мускула, почти от рамото до лакътя. От дълбоката рана бликна кръв и оцапа пръстите ми, с които притиснах мястото.
Пред очите ми причервеня от гняв. Скочих на крака, посегнах бързо и изтръгнах пръчката от слисаната длан на Рахул. Занастъпвах към него и го принудих да отстъпи няколко крачки в празната стая. До мен имаше прозорец с решетки. Изхвърлих пръчката през решетките. Очите на Рахул се оцъклиха от страх и почуда. Такова нещо не беше очаквал. Заопипва за свирката на гърдите си. Завъртях се, кракът ми изхвърча напред и го ритна. И това не очакваше. Петата ми се заби в лицето му между носа и устата. Той заотстъпва назад, залитайки. Правило номер едно на уличния бой: защитавай позицията си и никога не отстъпвай, освен ако не се подготвяш за контраудар. Последвах го, притиснах го в дъното и го обсипах с порой от прави и десни удари. Той наведе глава и се прикри с ръце. Правило номер две на уличния бой: никога не навеждай глава. Като се прицелвах така, че да му нанеса максимална вреда, му нададох няколко прави удари в ухото, слепоочията и гърлото. Той беше по-едър от мен и силен поне колкото мен, но като боец никакъв го нямаше. Олюля се, рухна на колене и падна настрани, молейки за милост.
Погледнах и видях, че другите надзиратели на двора търчат в нашата посока. Дръпнах се в един ъгъл, заех каратистка стойка и ги зачаках. Те тичаха. Един се оказа по-бърз от другите и се втурна към мен, разярен. Бързо го сритах. Стъпалото ми го фрасна между краката с всичката сила, която имах. Ударих го три пъти и той рухна на земята. Лицето му беше окървавено. Кръвта се размаза по полирания каменен под, когато той запълзя назад. Останалите се спряха. Обкръжаваха ме в полукръг, объркани и слисани, вдигнали пръчките във въздуха.
— Хайде, де! — изкрещях на хинди. — Какво ще ми направите? Може ли да е по-лошо от това?
Ударих се силно по лицето и пак се ударих, и разкървавих устната си. Обърсах с дясната си длан кръвта от ранената си ръка и я размазах по челото си. Урок номер три за уличния бой: винаги бъди по-луд от другия.
— По-лошо от това? — преминах на марати. — Да не мислите, че ме е страх от това? Хайде, де! Искам го! Искам да ме изкарате от този ъгъл! Ще ме пипнете вие, ще ме пипнете, но един от вас ще загуби око. Един от вас. Ще изтръгна нечие око с пръсти и ще го изям. И по-бързо, защото Бог знае, че съм гладен, мамицата ви!
Те се подвоумиха, а после се отдръпнаха и се скупчиха, за да обсъдят положението. Гледах ги. Всеки мускул от тялото ми беше напрегнат като леопард, преди да скочи върху плячката. След половин минута дрезгаво шушнене надзирателите взеха решение. Дръпнаха се още по-далече и няколко от тях изтичаха навън. Мислех, че сигурно ще изтичат да извикат пазачите, но само след малко те се върнаха с още десет затворници от моето спално. Заповядаха им да седнат на земята срещу мен и започнаха да ги бият. Пръчките заудряха бързо. Мъжете виеха и скимтяха. След минута спряха боя, отпратиха ги и тутакси доведоха други десет.