Последна саможертва

ство, а аз усетих как през връзката ме разтърси нещо като

токов удар. Лиса, като владееща магията на духа, не можеше

да бъде заблудена от моето дегизиране. Усетих как дъхът ѝ

секна, като ни видя. Едновременно я обляха вълни от страх,

шок и облекчение. И от крайно объркване, разбира се. Толко-

ва се зарадва да ни види, че мигом забрави за всякакви крал-

ски избори и се надигна при приближаването ни. Поклатих

бързо глава, давайки ѝ знак да не проваля прикритието ни.

След моментно колебание пак се отпусна на стола. Беше раз-

тревожена и озадачена, но изцяло ми се доверяваше.

Щом ни съзря, Нейтан се оживи, особено след като Ейб

просто го изтика от пътя си и сграбчи микрофона.

– Хей, какво правиш...

Очаквах Ейб да изкрещи всички да млъкнат или нещо по-

добно. Разбира се, Нейтан се опита да се пребори с него, ала

напълно безуспешно. Така че бях направо сащисана – както и

всички останали, – когато Ейб притисна пръсти до устните си

и издаде най-оглушителното изсвирване, което някога бях чу-

вала. Да свириш с уста така гръмко, и то пред микрофон? Да.

Направо ме заболяха ушите. А за мороите, с техния изострен

слух, трябва да е прозвучало още по-зле.

Залата притихна достатъчно, за да го чуят.

– Сега проявете малко разум, като си държите устите за-

творени – приятелски ги посъветва Ейб, – защото ние имаме...

да ви кажем нещо. – Използваше уверения си, мога-да-кон-

тролирам-целия-свят тон, но знаех, че съвсем не се чувства

толкова сигурен и ми се доверява на сляпо.

– Действайте бързо – промърмори и ни подаде микрофона.

Поех го и се изкашлях, за да прочистя гърлото си.

– Тук сме, хм, за да уредим този спор веднъж и завина-

 453 

р и ш е л м и й д

ги. – Това тутакси породи роптания и аз побързах да довър-

ша с колкото можех по-силен глас, преди отново да настъпи

хаос. – Законите могат да останат такива, каквото са си. Ва-

силиса Драгомир има право на глас в Кралския съвет, а също

и да бъде призната като пълноправен кандидат за трона. Има

още един представител на нейната фамилия. Тя не е единстве-

ната от рода Драгомир.

Моментално се разнесе мърморене и шепот, макар че въ-

обще не можеше да се сравни с ропота от преди малко – глав-

но защото мороите обичаха интригите, пък и знаеха как това

ще се отрази на събитията, ако се окаже истина. С периферно-

то си зрение забелязах как пазителите оформиха кръг около

нас, но с много голям периметър. Тяхната загриженост беше

сигурността, а не скандалите.

Дадох знак на Джил да излезе напред. За миг тя застина.

Запитах се дали не си припомня думите, които Ейдриън ѝ каза

в колата. Пристъпи до мен, толкова бледа, че се уплаших да не

припадне. И аз самата бях на косъм от припадъка. Напреже-

нието и натискът бяха смазващи. Не. Вече бях стигнала твър-

де далече.

– Това е Джилиън Мастрано Драгомир. Тя е незаконна дъ-