Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Шарни стана отново такъв, какъвто винаги е бил — здрав духом и телом. Той прекрати безумния си бяг, при който се блъскаше в дърветата, и закрачи мълчаливо по алеята. По нея още личаха следи от стъпките на двете жени и на непознатия. Той отиде да види мястото, където бе седяла кралицата. Мъхът, все още измачкан, разкриваше на Шарни собственото му нещастие и щастието на другия. Шарни разгледа стъпките на благородника със същото хладно внимание, с което би се заловил да изучава следите на диво животно. Позна вратата зад Аполоновите бани. Покатери се на стената и видя стъпки от конски копита и доста изпотъпкана трева.
„Идва оттам! Не от Версай, а от Париж — помисли си Оливие. — Идва сам и утре ще дойде пак, защото му казаха «до утре». Утре ще бъде последният ден от живота ми, в противен случай съм страхливец и никога не съм обичал. Хайде, хайде — каза си той и леко се потупа по сърцето, както ездачът потупва коня по шията, който хапе юздата, — хайде, спокойно, защото изпитанието още не е свършило.“
След тези думи Шарни хвърли последен поглед наоколо и отвърна очи от замъка, в който се страхуваше да види осветения прозорец на вероломната кралица, защото тази светлина щеше да бъде една лъжа, едно петно в повече. Дали осветеният прозорец действително означава, че в стаята има някой? И защо да лъже така, когато има право на безочливост и безчестие, когато има толкова малко разстояние от скрития срам до открития скандал? Прозорецът на кралицата светеше. „Иска да се помисли, че е в стаята си, когато се разхожда с любовник из парка! Наистина напразно целомъдрие — каза Шарни, отсичайки думите си с горчива ирония. — Умее да се прикрива с нас. Може да е вярно, че се бои да не разсърди съпруга си.“
Шарни заби нокти в тялото си и пое с отмерени крачки пътя обратно към къщата. „Казаха си «до утре» — добави той, след като прескочи през балкона. — Да, до утре… За всички, защото утре, госпожо, на срещата ще бъдем четирима!“
68.
Жена и кралица
Следващият ден донесе същите събития. Вратата се отвори на последния камбанен удар в полунощ. Двете жени се показаха. Точно както в арабската приказка — усърдните духове се подчиняват в определени часове на талисманите. Шарни вече бе решил всичко. Искаше тази вечер да познае щастливеца, облагодетелстван от кралицата. Верен на навиците си, макар че те не бяха закоравели, той тръгна, криейки се зад дърветата, ала когато се спря на мястото, където от два дни ставаше срещата между двамата любовници, не намери никого.
Компаньонката на кралицата водеше Нейно величество към Аполоновите бани. Едно ужасно безпокойство, едно съвсем ново терзание потисна Шарни. В честността си не бе предположил, че престъплението може да стигне дотам. Като се усмихваше и шепнеше нещо, кралицата закрачи към мрачното убежище, на чийто праг я чакаше с разтворени обятия непознатият благородник. Тя влезе и също протегна ръце. Желязната решетка се затвори след нея. Съучастничката остана навън, облегнала се на една счупена ниска колона, цялата в листак.
Шарни бе преценил погрешно силите си. Те не можеха да устоят на такъв удар. Точно когато в яда си щеше да се втурне към довереницата на кралицата, за да й смъкне маската, да я познае, да я наругае, да я удуши може би, кръвта нахлу като поток в слепоочията му, в гърлото му и го задуши. Той се строполи на мъха, изхриптя и изпусна слаба въздишка, която смути за секунда спокойствието на жената пред вратите на Аполоновите бани. Задушаваше го вътрешен кръвоизлив, предизвикан от раната му, която се бе отворила отново.
Свести го студенината на росата, влажността на почвата, острото усещане за собствената му мъка. Шарни се изправи, залитайки, позна мястото, положението си, спомни си и се огледа наоколо. Придружителката бе изчезнала, никакъв шум не се чуваше. От часовника, който удари два часа във Версай, разбра, че припадъкът бе траял доста дълго. Без никакво съмнение страшното видение бе изчезнало — кралицата, любовникът, компаньонката бяха имали време да избягат. Шарни се убеди в това, като погледна над стената скорошните дири, оставени от заминалия конник. Следите и няколкото счупени клона около решетката за Аполоновите бани представляваха цялото доказателство на клетия Шарни.