Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Притискайки с двете ръце сърцето си, Шарни промълви:
— Вие правите прекалено много за мен, госпожо. Аз заслужавам смърт, не ме отрупвайте с добрината си.
— Ох, аз ще ви отрупам с доказателства — каза кралицата. — Нито дума никому. Тази вечер в десет часа чакайте пред вратата на егермайстера това, което съм решила, за да ви убедя. Вървете, господине, и запазете всичко в тайна.
Шарни коленичи, без да каже нито дума, и излезе. В края на втория салон той мина неволно пред очите на Жана, която го гледаше жадно, готова при първия повик на кралицата да влезе.
69.
Жена и демон
Жана бе забелязала смущението на Шарни, загрижеността на кралицата, готовността и на двамата да завържат разговор. За силна жена като Жана това беше предостатъчно, за да отгатне много неща. Излишно е да добавяме това, което всички вече бяха разбрали. След срещата, уредена от Калиостро между госпожа Дьо ла Мот и Олива, комедията на трите последни нощи може да мине без разяснения.
Жана, върнала се при кралицата, слушаше, наблюдаваше. Тя искаше да открие по лицето на Мария-Антоанета доказателства за своите подозрения. Но кралицата бе свикнала от известно време да не се доверява на никого. Тя не издаде нищо. Жана се задоволи с предположения. Тя вече бе наредила на един от лакеите да проследи господин Дьо Шарни. Слугата се върна да съобщи, че господин графът е изчезнал в една къща в края на парка, до беседките. Вече няма никакво съмнение, помисли Жана, този човек е влюбен и е видял всичко. Тя чу кралицата да казва на госпожа Дьо Мизери:
— Чувствам се много отпаднала, мила моя Мизери, довечера ще си легна в осем часа.
Тъй като почтената дама настояваше, кралицата добави:
— Няма да приемам никого.
„Напълно ясно — каза си Жана, — само луд нямаше да разбере.“
Кралицата, още развълнувана от сцената с Шарни, скоро освободи цялата си свита. За пръв път от влизането си в двора Жана беше доволна. „Картите са разбъркани — рече тя. — Към Париж! Време е да разваля, каквото съм направила.“
Тя веднага потегли от Версай. Когато пристигна у дома си на улица „Сен Клод“, откри великолепен подарък от сребърни прибори, който кардиналът й бе изпратил същата сутрин. Хвърли безразличен поглед на подаръка, колкото и да струваше той, после надникна иззад завесата към Олива, чиито прозорци още не бяха отворени. Олива спеше, несъмнено уморена. Денят беше много топъл. Жана отиде при кардинала, когото намери сияещ, надут, дързък от радост и гордост. Седнал пред разкошното си писалище, шедьовър на Бул, той неуморно късаше и започваше наново писмо, което никога не довършваше. Когато камериерът съобщи за нея, Негово високопреосвещенство кардиналът се провикна:
— Скъпа графиньо!
Той се втурна да я посрещне. Жана прие целувките, с които прелатът обсипа ръцете й отгоре до долу. Тя се разположи удобно, за да поддържа колкото може по-добре разговора. Най-напред Негово високопреосвещенство изрази признателността си, в която не липсваше красноречива искреност. Жана го прекъсна.
— Знаете ли — каза тя, — че вие, Ваше високопреосвещенство, сте нежен любовник, и аз ви благодаря? Не за прелестния подарък, който ми предадоха тази сутрин, а за съобразителността ви да не го изпращате в малката къща. Наистина деликатно. Вашето сърце не се продава, а се раздава.
— На кого може да се говори за деликатност освен на вас? — отвърна кардиналът.
— Вие не сте щастливец — каза Жана, — вие сте Бог победител.
— Признавам го и щастието ме плаши, притеснява ме, прави ми непоносими погледите на другите мъже. Спомням си езическата легенда за Юпитер, уморен от своите лъчи.
Жана се усмихна.
— От Версай ли идете? — попита той жадно.
— Да.
— Вие… сте я видели?
— Аз… я напускам.
— Тя… нищо ли… не каза?
— Ех, какво искате да каже?
— Прощавайте, това вече не е от любопитство, а от яд.
— Не ме питайте нищо.
— Ох, графиньо!
— Недейте, ви казвам.
— Как само го съобщавате! Като ви гледа човек, ще помисли, че носите лоша вест.
— Ваше високопреосвещенство, не ме карайте да говоря.
— Графиньо, графиньо…
Кардиналът пребледня.
— Прекалено голямо щастие — рече той. — Във връхната си точка прилича на колело на Съдбата — освен апогей има и начало на упадък. Не ме щадете, ако има нещастие. Няма такова нещо… нали?
— Напротив, Ваше високопреосвещенство, бих нарекла това много голямо щастие — отвърна Жана.
— Това ли… Какво това… Какво искате да кажете? Какво нещо е щастие?
— Да не ви открият — каза сухо Жана.
— Ох… — усмихна се той. — С предпазни мерки, с разбирателство между две сърца и с разум…