Колието на кралицата

— Във Версай, госпожо — каза Оливие.

— От колко време?

— От три нощи — отговори младият човек, наблягайки с поглед, жест и глас на думите си.

Кралицата не прояви никакво вълнение, Жана трепна.

— Искате да ми кажете нещо ли? — попита го с ангелска благост кралицата.

— Ох, госпожо — отвърна той, — имам да казвам много неща на Ваше величество.

— Елате! — каза тя внезапно.

„Да бъдем нащрек“ — помисли Жана. Кралицата тръгна с широки крачки към покоите си. Няколко души я последваха, не по-малко развълнувани от нея. Госпожа Дьо ла Мот си помисли, че Бог бе напътил Мария-Антоанета да задържи няколко души, за да избегне впечатлението, че иска да разговаря насаме. Сред тях беше и Жана. Кралицата влезе в апартамента си и освободи госпожа Дьо Мизери и цялата си прислуга. Шарни, нетърпелив, разкъсван от гняв, мачкаше в ръце шапката си.

— Говорете, говорете! — каза кралицата. — Изглеждате доста разстроен, господине.

— Как да започна? — рече Шарни, който мислеше гласно. — Как мога да се осмеля да поставя под съмнение честта, да се усъмня във верността на Ваше величество?

— Моля? — извика Мария-Антоанета, обръщайки се бързо с пламтящ поглед.

— Все пак няма да кажа това, което видях! — продължи Шарни.

Кралицата се изправи.

— Господине — каза тя хладно, — доста е рано и не мога да повярвам, че сте пиян, но вие се държите точно така.

Очакваше да го види съкрушен от презрителната забележка, ала той каза, без да помръдне:

— Всъщност какво е една кралица? Жена. А какво съм аз? Мъж и подчинен.

— Господине!

— Госпожо, да не помрачаваме това, което имам да ви кажа, с гняв, който ще стигне до лудост. Мисля, доказах ви, че уважавам кралското величество, боя се също, че ви доказах, че изпитвах безразсъдна любов към личността на кралицата. Така че изберете — към коя от двете, кралицата или жената, искате обожателят да отправи обвинение в безчестие и вероломство?

— Господин Дьо Шарни — извика кралицата, като пребледня и се запъти към младия мъж, — ако не излезете оттук, ще наредя на стражата ми да ви изхвърли.

— Преди да ме изхвърлите, ще ви кажа защо сте недостойна кралица и безчестна жена! — извика Шарни, обезумял от ярост. — От три нощи ви следя в парка!

Вместо да скочи от страшния удар, както се надяваше, Шарни видя, че кралицата вдигна глава и се приближи.

— Господин Дьо Шарни — рече тя и го улови за ръката, — вашето състояние ме кара да ви съжалявам; внимавайте, очите ви светят, ръката ви трепери, бузите ви са бледи, всичката ви кръв е нахлула в сърцето. Вие сте зле… Искате ли да повикам някого?

— Аз ви видях! Видях! — повтори той хладно. — Видях ви с оня мъж, когато му дадохте розата. Видях, когато той ви целуна ръцете. Видях, когато влязохте с него в Аполоновите бани.

Кралицата прокара ръка по челото си, сякаш за да се увери, че не спи.

— Вижте какво — рече тя, — я седнете, защото ще паднете, ако не ви подкрепя.