Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Почакайте.
Кавалерът бе много покорен, защото се спря в същия миг и зачака. Шарни видя, че двете жени, хванати под ръка, минават на две крачки от скривалището му, а раздвижването на въздуха от роклята на кралицата разклати стръкчетата трева почти под ръцете на Шарни. Той усети парфюмите, които бе свикнал да обожава у кралицата, тази върбинка, смесена с резеда, двойно опиянение за сетивата и за спомените му. Жените минаха и изчезнаха. След няколко минути дойде непознатият, с когото младият човек бе престанал да се занимава, а кралицата стигна до вратата. Той целуваше страстно, безумно съвсем свежа благоуханна роза, сигурно оная, чиято хубост Шарни бе забелязал, когато кралицата влезе в парка и която преди малко бе видял да пада от ръцете на господарката му.
Една роза, една целувка върху тази роза! За някакво поръчение ли се отнасяше или за държавни тайни? Шарни едва не се побърка. Той се готвеше да се хвърли върху мъжа и да изтръгне от ръцете му цветето, когато компаньонката на кралицата се появи отново и подвикна:
— Елате, Ваше високопреосвещенство!
Шарни помисли, че има пред себе си някой принц по кръв, и се облегна на дървото, за да не падне полумъртъв на моравата. Непознатият се впусна натам, откъдето идеше гласът, и изчезна с дамата.
67.
Ръката на кралицата
Когато Шарни се прибра в къщата, съкрушен от ужасния удар, той вече не намираше сили срещу новото нещастие, което го бе сполетяло. Провидението го бе довело във Версай, дало му бе ценното скривалище единствено за да служи на неговата ревност и за да го насочи по следите на едно престъпление, извършвано от кралицата напук на нейната съпружеска честност, на всякакво кралско достойнство, на всякаква любовна вярност! Несъмнено мъжът, приет така в парка, беше нов любовник.
В нощната си възбуда, в безумното си отчаяние напразно Шарни се опита да се убеди, че човекът, получил розата, е посланик и че розата е била чисто и просто знак за тайна уговорка, предназначена да замести твърде злепоставящо писмо. Нищо не успя да превъзмогне подозрението. На нещастния Оливие не оставаше нищо друго, освен да разгледа собственото си поведение и да се запита защо пред едно такова нещастие той бе останал напълно равнодушен.
Ако се помисли малко, лесно можеше да се разбере инстинктът, наложил това равнодушие. В най-силните кризи на живота действието бликва мигновено от дълбините на човешката природа и инстинктът, дал подтика у добре организираните хора, е само съчетание от навик и размисъл, тласнати до най-висока степен на бързина и сгода. Шарни не се бе намесил, защото работите на кралицата никак не го засягаха. Защото, като проявяваше любопитството си, той проявяваше любовта си; защото, като злепоставяше кралицата, той предаваше себе си, а това е лошо положение спрямо предателите, които желаеха да убедят, че предателството е взаимно. Той не се беше намесил, защото, за да се приближи до един човек, удостоен с кралското доверие, трябваше да рискува да го въвлекат в неприятна, неуместна разпра, в един вид клопка, която кралицата никога нямаше да прости. И най-после думите „Ваше високопреосвещенство“, подхвърлени накрая от любезната компаньонка, бяха като спасително предупреждение, макар и малко закъсняло, което би спасило Шарни, като му отвори очите в най-силната му ярост. Какво щеше да стане, ако с шпага в ръка срещу този човек бе чул да го наричат Ваше високопреосвещенство? И каква тежест щеше да придобие грешката му, като паднеше от толкова високо?
Такива мисли занимаваха Шарни през цялата нощ и първата половина на следващия ден. От обед нататък мислеше само за предстоящата вечер. С какво безпокойство клетият Шарни застана на прозореца, единствено убежище и непреодолима рамка на живота му. Ако го наблюдавате под лозите, зад пробитите в капака на прозореца дупки, защото не искаше да видят, че къщата му е обитавана; ако го наблюдавате, да речем, в рамката от дъб и зеленина, нямаше ли да кажете, че е един от ония стари портрети, скрити под завеса, с които в старите замъци потомците изказват своята признателност към предците.
Настъпи вечерта, която донесе на нашия усърден наблюдател мрачни желания и безумни мисли. Струваше му се, че обикновените шумове имат нови значения. Забеляза в далечината кралицата, която прекосяваше с няколко факли, носени пред нея, външното каменно стълбище. Кралицата изглеждаше замислена, нерешителна, дълбоко разтърсена от нощните вълнения.