Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Крясъците на Крози ги накараха да обърнат глави.
— Твоите обещания са без стойност! Обеща да ме уважаваш! Обеща, че винаги ще съм добре дошла, независимо от обстоятелствата!
— Знам какво съм обещал. Не е нужно да ми го напомняш — извика Фребек.
Разправията не беше неочаквана. Дългата зима беше осигурила достатъчно време да се изработят и поправят много предмети, да се вае и плете, да се разправят много истории, да се изпеят много песни, да се изиграят много игри и да се свири на музикални инструменти; тя бе дала възможност на хората да се отдадат на всички любими занимания и развлечения, които бяха изобретили. Но с наближаването на края на дългия студен сезон, настъпваше периода, когато продължителното съжителство в затворено пространство караше хората да изпускат нервите си. Тлеещият конфликт между Фребек и Крози така бе обтегнал отношенията между хората, че повечето от тях съзнаваха неизбежността на наближаващата буря.
— Сега ми казваш, че искаш да се махна. Но аз съм майка и нямам къде да отида, а ти искаш да се махна. Така ли държиш на думата си?
Шумът от словесната битка се разнесе по пътеката и скоро пристигна с пълна сила в Огнището на Мамута. Бебето-вълче, уплашено от крясъците и бъркотията, се измъкна от прегръдката на Лати и изчезна преди тя да успее да види къде се мушна.
— Аз държа на обещанията си — каза Фребек. — Не си ме чула добре. Исках да кажа, че…
Наистина и беше обещал, но тогава не знаеше какво е да живееш с дъртата брантия. „Ех, ако можех да имам само Фрали, без да трябва да се съобразявам с майка и“ — помисли си той като се оглеждаше, опитвайки се да се измъкне от трудното положение, в което Крози го бе поставила.
— Исках да кажа, че… — Той забеляза Айла и впи очи в нея — ни трябва повече пространство. Огнището на Жерава не е достатъчно голямо за нас. А какво ще правим като се роди бебето? В това огнище тук изглежда има достатъчно място, дори за животни!
— Не е заради животните. Огнището на Мамута беше с тези размери още преди да се появи Айла — обади се Ранек, заставайки на страната на Айла. — Целият бивак се събира тук, затова трябва да е по-голямо. Тогава дори става претъпкано. На теб не ти се полага толкова голямо огнище.
— Че да не би да съм искал толкова голямо? Просто казах, че нашето не е достатъчно обширно. А защо в Лъвския бивак да се предоставя място за животни, а не за хора?
Заприиждаха и други обитатели на бивака — всички искаха да видят какво става.
— Не може да ти се отстъпи пространство от Огнището на Мамута — каза Диджи като направи място на стария шаман да мине напред. — Кажи му, Мамут.
— Никой не е отделял място за вълчето. То спи в кошница до главата на Айла — започна да говори Мамут с убедителен глас. — Ти твърдиш, че цялото огнище е на Айла, но тя има съвсем малко пространство, което може да нарече свое собствено. Хората се събират тук, независимо от това дали има или няма церемония, особено децата. Тук винаги се навърта някой, включително Фрали и децата и понякога.
— Казвал съм на Фрали, че не ми се нрави да прекарва толкова много време тук, но тя твърди, че и е необходимо повече пространство, за да разположи работата си. Тя не би идвала да работи тук, ако нашето огнище беше по-просторно.
Фрали се изчерви и се върна в Огнището на Жерава. Тя действително беше казала това на Фребек, но то не отговаряше напълно на истината. Обичаше да ходи в Огнището на Мамута просто заради компанията и заради съветите на Айла, които и помагаха в трудната и бременност. А сега трябваше да стои настрана.
— Както и да е, нямах предвид вълчето — продължи Фребек, — макар че мен никой не ме е питал дали искам да живея в землянката с това животно. Не ми е ясно защо само заради това, че един човек иска да вкара тук животни, аз трябва да живея с тях. Не съм животно и не съм израснал сред животни, но изглежда че тук те са по-ценни от хората. Целият този бивак ще построи отделно помещение за коне, а ние ще се бутаме в най-малкото огнище на землянката!
Вдигна се голяма врява, всички крещяха едновременно като всеки се опитваше да надвика другите.
— Какво искаш да кажеш — „най-малкото огнище в землянката?“ — нападна го Торнек. — Ние не разполагаме с повече пространство от вас, може даже да е по-малко, а сме също толкова хора!
— Така е — каза Трони.
И Манув енергично кимаше с глава в знак на съгласие.