Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
ПЕТДЕСЕТА ГЛАВА
СЕБАСТИАН ЛЕЖЕШЕ НА ПОДА, недалеч от нея, мъчеше се да се изправи, подпрян на една ръка. По мраморните плочи под него блестеше кръв. Разбрала, че не може да спре Дженсън, Ейди взе своето решение — в замяна да отнеме живота на Себастиан. Ужасът на това да вижда как Себастиан се гърчи от болка, да знае, че всеки миг може да бъде убит, я разтресе до дъното на душата.
Нямаше друг на този свят освен Себастиан.
Чародейката всеки миг щеше да го повали със смъртоносната си магия. Дженсън бе много по-близо до него, отколкото до старицата. Знаеше, че няма време да се хвърли към нея, но може да се върне при Себастиан, за да го защити. За да убие чародейката, трябваше да пожертва живота на Себастиан. Това бе изборът, пред който я изправи Ейди.
Дженсън забрави за атаката и се хвърли към Себастиан, заставайки между убийцата и жертвата. Създаде дупка в света там, където старицата се опитваше да изпрати убийствената си сила. Магията пропусна Себастиан, светкавицата затанцува бясно върху излъскания мраморен под, вряза се на сантиметри встрани. Във въздуха избухна облак мраморни отломки.
Дженсън покри Себастиан с тялото си.
— Себастиан! Можеш ли да се движиш? Да тичаш? Трябва да се махаме оттук!
Той кимна.
— Помогни ми да стана.
Дишаше на пресекулки, едва говореше.
Дженсън пъхна глава под мишницата му и напрегна всички сили, за да му помогне да се изправи. С нейна помощ двамата забързаха към вратата. Зад тях Ейди отново вдигна ръце, белите и очи следяха движенията на Себастиан, макар да не виждаха Дженсън. Тя пак застана на пътя между двамата. Прелетя нова светкавица — на милиметри от тях. Заби се в тежката метална врата и я изкара от пантите и. Коридорът се разтресе под тежестта и.
Дженсън и Себастиан потънаха в облака прах и продължиха надолу по широкия коридор. Като гледаше как във въздуха хвърчат огромни отломки дърво и камък, Дженсън си помисли, че ако нещо я удари, може да я нарани. Забеляза, че ръката и вече кърви — бяха я порязани ситни късове мрамор. Магията не можеше да и стори нищо, но острият камък не бе по-малко опасен.
Дори да е непобедима, ако магията срути огромна колона и Дженсън се окаже под нея, все едно, ще умре. Смъртта си е смърт.
Изведнъж се почувства не чак толкова непобедима.
При първото разклонение тя свърна рязко надясно, за да изведе Себастиан от пътя на магията, която Ейди изпращаше насреща му, възможно най-бързо. Дженсън усети как топлата му кръв се разлива по ръката и. Въпреки раната Себастиан не я помоли да забавят ход, за да облекчи болката си. Двамата бързаха през коридори и зали с всичка сила, на ръба на възможностите му. Целта им бе да стигнат до мястото, където Дженсън беше оставила императора.
— Зле ли си ранен? — попита тя, страхувайки се от отговора.
— Не съм сигурен — задъхан отвърна той, очевидно раздиран от болка. — Сякаш ребрата ми горят в огън. Ако не бе застанала на пътя и, вече да съм мъртъв.
Срещнаха отряд от войниците на Ордена. Дженсън се строполи пред тях задъхана, на ръба на силите си, в невъзможност да направи дори още една стъпка под тежестта на Себастиан. Мускулите на краката и трепереха от усилието.
— Отстъпваме — каза Себастиан на войниците. Едва дишаше от силната болка. — Трябва да изчезваме оттук. Императорът е ранен. Трябва да го измъкнем. — Махна в различни посоки. — Разделете се. Съберете хората ни. Нужен ни е всеки войник, за да помогне да отведем императора на сигурно място. Вие двамата — помогнете ми.
Войниците мигновено се заеха да изпълнят нарежданията му. Двамата последни подхванаха Себастиан през раменете и го повдигнаха, сякаш бе лек като перце. Той се сгърчи от болка. Дженсън ги поведе през лабиринта на Двореца, като не изпускаше от очи маркировката, която си бе оставила. Искаше час по-скоро да намерят императора и да се измъкнат от убийствения капан.
Дворецът на Изповедниците представляваше гъста мрежа от коридори, коридорчета и зали. Някои от залите бяха наистина огромни, но Дженсън съзнателно ги избягваше, придържайки се към лабиринта от коридори. Себастиан я бе предупредил, че в огромните празни пространства на тези зали ще се превърнат в лесни мишени за нападателите. Навсякъде отекваха смразяващите кръвта звуци на магия. При всяка нова атака целият Дворец потреперваше.
— Насам — извика тя, разпознала огромната дупка в стената и покрития с изпочупени мебели и отломки коридор. Зейналата дупка на външната стена, през която нахлуваше огромен сноп слънчева светлина, беше резултат от магьосническия огън, изпратен да покоси император Джаганг.