Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Джеймисън Фаулър и Камерън Прайс бяха сами. Всеки от тях преплува по няколко дължини. Кам, който бе видимо по-добрият, направи така, че четвъртият му пробег да съвпадне с момента, когато Фаулър достигна далечния край и спря да си отдъхне.
— Хубав басейн — рече Кам.
— Да, наистина — отвърна Фаулър.
— Всеки ден ли плувате?
— Никога не пропускам. Започвам точно в осем. Така поддържам тялото си във форма.
— Сигурно, особено след онази сърдечна операция.
— Какво говорите? — Фаулър пъхна треперещ пръст в ухото си, сякаш да се увери, че слухът не му изневерява.
— Идвам от Амстердам, както вече знаете. Не можете да излезете оттук, преди да ме изслушате. Вратата е заключена. Синът на Пастирчето често отсяда тук и има много приятели.
— Какво, по дяволите, означава това? Кой сте вие?
— Господин Гуидероне твърди, че ругателството говори за беден речник.
— Аз не ругая! Говоря каквото мисля… Ще се махна оттук!
— На ваше място дори не бих се опитвал.
— Какво?
— Казах вече, вратата е заключена. По-добре слушайте.
— Какво да слушам.
— Каквото ще ви кажа. Да речем, че говоря хипотетично.
— Не ми харесва това „хипотетично“. Предпочитам да се говори направо!
— Добре тогава, да говорим направо. Амстердам, по-точно Кайзерграхт, смята, че сте много близък с Бенджамин Уолбърг.
— Познавам го, това е всичко. Не обичам особено евреите, но той е различен.
— Много сте великодушен, но трябва да знаете, че според Кайзерграхт налице са безспорни доказателства, че Уолбърг работи за Федералната търговска комисия във Вашингтон. Използва ви, за да се измъкне, ако нашият замисъл се провали… което няма да стане за нищо на света. Всичко е готово, нищо не може да ни спре.
— Господи, дано да е така! Та аз съм вложил милиарди!
— Стойте настрана от Уолбърг. Той е враг… А сега аз ще изляза оттук. Предадох съобщението, останалото зависи от вас. — С тези думи Прайс се опря в ръба и се измъкна от басейна. Приближи до вратата, почука два пъти и ключалката прищрака. Обърна се да погледне Фаулър. Крупният финансист зяпаше с изумени, широко отворени от претърпения шок очи и едва съумяваше да държи главата си над водата.
Бенджамин Уолбърг бе сложен човек. На млади години бе ревностен социалист, чиито убеждения се доближаваха до прокламациите на комунистите. Капитализмът, с неговите неумолими икономически цикли, който потиска бедните и нисшите класи, бе за него анатема. Додето не срещна един човек, професор по социология от Мичиганския университет и бивш социалист. Този мъж бе направил завой на сто и осемдесет градуса в убежденията си. Бедата не била в самия капитализъм като обществена система, а в самите капиталисти. Те нямали чувство за социална отговорност, нито лично, нито класово. Решението било в това да се промени гледището на несметно богатите.
Като ревностен талмудист Уолбърг открил известни прилики между застъпената в еврейската философия концепция за това как състоятелните трябва да се грижат за онези от племето, на които просто не е провървяло. Същината на една идея го завладяла; лутащият се неуверен социалист взел своето решение. Той щял да се превърне в истински капиталист. Надарен с блестящите способности на бъдещ финансист, той постъпил в една средноголяма банка във Филаделфия благодарение на представената от него разработка, визираща стратегията на банката на прага на смутните години във втората половина на века. След две години станал вицепрезидент; след четири бил президент и съдружник с място в управителния съвет.
Разширявайки активите на банката, той закупил и други банки в района на Пенсилвания, сетне и още, от съседни щати. По-нататък, по силата на прецизно изготвена документация, се присъединили и други банки, на запад до Охайо и Юта, а впоследствие от Невада и накрая от Калифорния. Времената били подходящи, както и предсказал самият той; банките преживявали криза. Купувай евтино и продавай скъпо, следвайки възраждането на пазарите. Преди да навърши трийсет и пет, Бенджамин Уолбърг, някогашният социалист радикал, бил всепризната сила в американската банкова система.
Беше се превърнал в зрял плод, тъкмо по вкуса на Матарезе. За нуждите на една глобална икономика, която да закриля нисшите класи. Да, той схващаше, че може и да се наложи употребата на известно насилие, ала в Стария завет на много места се говореше за пламъци, сяра и мъст. Ето как светът еволюираше. Тъжна констатация, но пък нима имаше нещо ново под слънцето?