Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
- Автор: Кирков Димитър
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Захари Стоянов“
- ISBN: 954-8047-92-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:
— Не изглеждаш добре, Демир ефенди — скръбно се обади и Рашид ага. — Цял си прежълтял.
— Нищо не ми е — прошепнах.
— Одеве надзърнах във военната ти книжка — не се успокои моят доброжелател. — И тя има черта като моята, за инвалид. В един стан сме отседнали двамата, не ставаме за аскер — беззвучно се засмя той. — Ама на теб не ти личи. Какво ти е?
— Заради сърцето — погледнах го бегло.
— Тъй ли? А с какво го лекуваш?
— С нищо. По-рано билки пиех, ама вече…
— Той от билки отбира — зловещо се обади капитанът.
— А доктор Октай не те ли е гледал? — побърза да го прекъсне Рашид ага. — Вземи му се обади!
— Не ме е гледал и не искам да го виждам! — усетих как още малко хлътнах в глътката на змията.
— Защо си му сърдит? За какво сте се скарали? — вдигна вежди Рашид ага.
— Стига толкоз! — не издържа капитан Мюмюн това бавно свиване на пръстена. — Ще наредя утре да изровят трупа, че да видим какво ще увърта тоз хубавец в кауша.
Още като спомена той Асие ханъм в началото на разговора, долових, че дотук ще я докараме. Но изведнъж ми дойде сила, изпъчих гърди на стола и бързо заприказвах:
— Ако ви е рекъл нещо доктор Октай, наклеветил ме е! Сеид Османоглу ми беше втори баща! Сам се разболя той, а вашият хекимин тук го доумори или от некадърност, или нарочно. Да ни изнудва после с ханъмата. Да бях сам, главицата му щях да строша, ама тя се уплаши! Куп злато му даде, та да мълчи! Това е той, докторът! Рийте, ровете — невинен съм! Моите уважения, капитане, но не ти ще наредиш да вадят покойника, а прокурорът от Алтънтепе. Пък аз като Садък Бостанджи ще искам негов човек да гледа останките.
— Видите ли! — с две ръце ме посочи кметът като нещо долно и непоправимо.
— Лош пример! Лош пример! — заклати глава Рашид ага. — Заразил си се, Демир ефенди. Схващаш ли сега защо е потребно Бостанджи сам да си поправи нахалството?
— Отровил го е! — почти едновременно с него викна полицейският. — Усещам я тая работа! И документите си затуй е хвърлил! Сметка някаква си прави — ще разбера каква. И от къде туй джереме51 ще има пари да взема склада, ако не е прибарал стареца?! Като го стегнем в мазето, всичко ще си признае!
— Въже с възел по-здраво държи, Мюмюн ефенди — кротко рече Рашид ага. — Не го забравяй!
Показа той, че не се е отказал от своя замисъл да ме използва, но и още нещо намекна, може би за стари грехове на самия полицейски началник, защото оня, както беше пламнал, изведнъж охладня.
— Чуй ме, драги — протегна се изкусителят и ме пипна по коляното. — Доктор Октай не закачай. Всички го знаят тук и в Алтънтепе го знаят. Ако се интересуваш, и прокурорът му е пациент. Него остави засега, ами себе си оправяй. Вдигна ли око от теб, грабва те капитанът. А пък в мазето ни прокурор ще видиш, ни ангели небесни. Там аз не влизам, не мога да ти помогна. Улики има, доказателства ще дирят. Не дай Боже да намерят. Какво мислим аз и господин кметът е съвсем друга работа. Не ни се ще да си затрил господаря си. На мен не ми се и вярва, като те опознах мъничко. Ама първом повярвах — имай го на ум. За пари, викат, от любов също с вдовицата. Как да не повярваш? И се чудех на самообладанието ти в кафенето. Убил човека, пък краката си хвали! Чакай! Чакай! — хвана ме тоя път за коляното той, защото недоволно се размърдах. — Това е минала работа. Аз доверие ти имам. Е, погрешил си тук-там — така ти се е паднало. Ще повторя, че като се скъса едно въже и се върже, по-добре държи. Аз ти подавам единия край, подай ми и ти твоя, та да стегнем възела и си продължиш живота…
— На това въже човек ще увисне — продумах глухо.
— Дотам се е докарало — въздъхна Рашид ага. — Не е твой грехът.
— Пратете друг. Дето се познават. Имамът да иде…
— На него занаятът му пречи — вразумително рече той. — Имамът учи по Книгата, а там самоубийството е запретено. За който питаш, за него ще ти обясня. Ти си, ти си, Демир ефенди! — сниши глас тоя учител. — За другиго не мисли.
— А после? — попитах. — После какво ще стане с мен?
— После ще си вървиш — тъжовно отвърна Рашид ага. — Макар че аз ще съжалявам. Ще ти се издаде временно тескере до Анталия. Ама не те пъдим. Ако искаш, остани…
— Каква е гаранцията — пропуснах поканата, — че друго няма да измислите?
— Гаранции не даваме! — сопна се кметът. — Зарежи пазарлъците!
— Няма гаранция — повтори Рашид ага. — И не може да има. На думата ни трябва да се положиш.
51
Невръстен пакостник.